Съзнателно станах многодетен баща на 27

Какво е, ако на 18 за пръв път станете баща, а на 27 вече имате няколко деца? Нека да научим от първа ръка! Кирил Брагин ръководи фирмата за интернет технологии GoodSellUs, баща е на три деца и споделя пред letidor.ru своята история.

За пръв път станах баща на 18. Обикновено на тези години децата се случват случайно, следва бърза сватба, на която всички се стараят да правят снимки, в които не влиза порасналото коремче на булката.

В моят случай всичко беше планирано. Но не ме питайте защо – не мога да ви отговоря.
Между другото, не съм сигурен, че някой изобщо може да отговори на въпроса „Защо?“, без да се впуска в пространни разсъждения на тема „децата са щастие“ и „да съхраня себе си в потомството“.
При всички случаи всичко може да припишете на природата – тя е виновна!
Когато бях на 18 си мислех, че все още не съм наясно с бащинството – да не говорим колко хора ми казваха, че ми е рано за това и т.н. Но вече съм на 27, имам три деца – две момчета и едно момиче, а чувствата ми не са се променили.
Може би съм имал други очаквания? Не се умилявам от това колко много децата приличат на мен, не скачах от радост, когато чувах първите им думи или виждах първите им стъпки. Може би единственото, което ме радва е когато виждам, че те правят самостоятелни изводи, а не повтарят като папагали.

За мен бащинството е преди всичко осъзнаване на себе си. Не е достатъчно да направите две-три деца, а и това не е особено сложно. Но трябва да стигнете до идеята, че сега вие сте бащата и от вас зависи как ще протече живота им.
Важно е да осъзнаете и, че животът ви преди и след децата може драматично да се различава.
Приемете мисълта, че най-много ползи и вреди на децата нанасят именно родителите им, а не игрите, телевизията и книгите.

Бащинството е крачка в неизвестното. Няма как да знаеш от по-рано, че вечерта ще тичаш с детето до Бърза помощ и ще го държиш, докато му шият челото.

Може хиляда пъти да повторим, че децата са щастие, но на първо място децата са множество различни проблеми за родителите им, както и отговорност. И в случая не е важно колко силно обичате децата - сигурен съм, че е така.

На въпроса „Как се почувствах, когато разбрах, че скоро ще стана баща?“ не мога нищо специално да споделя. Неведнъж съм гледал по филмите как героите реагират на тази новина и като цяло съм се досещал, че бурната им реакция е показана за по-голям ефект.

Не разбирах как точно трябва да реагира мъжа на това, че ще става баща за пръв път. И да си призная, продължавам да не знам и сега, когато децата са вече три.
Но какво изпитах тогава? Вероятно, чувство за загуба, нещо необяснимо… И съвсем уверено мога да заявя, че то остана непонятно за мен и до ден-днешен.

Първо си мислех, че проблемът е в мен – би трябвало да има бурни емоции, море от радост, желание да нося бъдещата майка на ръце и други подобни. Но да нося жена си на ръце не ми се искаше повече от обичайното, а главата ми основно бе заета с опити да осъзная своя нов статус и с размисли за това какви проблеми биха могли да възникнат и как мога да ги предотвратя.

Четейки тази статия, може да останете с впечатление, че не обичам децата си, или че не са били желани. Но това не е така! Обичам ги и всеки един от тях е бил искано дете.
Възможно е повечето бащи да изпитват точно същото, но просто крият чувствата си. Кой иска да накърни очакванията на своята любима половинка?

А някои може да мислят себе си за лоши бащи, само защото не изпитват тази радост, която са „длъжни“. И вместо нея чувстват важността на своите отговорности и вероятно – плашещо чувство на неизвестност.
Може би това не е толкова лошо? В крайна сметка да осъзнаете бащинството си е много по-лесно, отколкото през цялото време в очакване на бебето да си мислите, че животът ви ще се преобърне.

Текст: Кирил Брагин, превод: Надя Горанова