Майчината ирония е по-лоша и от откровената обида

„Я се виж само, нямаш никакви обноски!“ Рязко и безапелационно майка съска към 6-7-годишно момче в сладкарница, защото е изтърсило върху масата парченце торта и се опитва да го вкара с вилицата обратно в чинията.

В резултат го размазва и по масата, и по чинията. Пръстите му лепнат, опитва се тайно да ги избърше в блузката си, майката обаче го вижда и: „Леле колко си смотан, все едно не съм те раждала аз. Противно ми е да те гледам!“

Момчето е навело поглед и ще ревне всеки момент в очакване на следващата порция „набиване на канчето“, а тя, изречена с вече овладян глас, е по-гадна от всичко дотук: „Очевидно не ти е по силите да изядеш една торта, без да се направиш на прасе. Ще ти бъда благодарна, ако успееш да изпиеш поне половината сок, без да се олееш. Ама не ми е писано.“

Детето става, столът му изскърцва, то тръгва навън и познайте дали майката не го дръпна за ръката и не го ущипа, изричайки: „Да не си мръднал, да не си гъкнал!“

„Пътят към ада е настлан с добри намерения“, се сещам, чудейки се защо тази жена изобщо си прави труда да води детето на сладкарница. Идеята на сладкарниците не е ли да изживееш едно, поне малко, удоволствие?

ОК – имала е тежък ден, писнало ѝ е от омазани блузки и разлети сокове, но тя се държи с момчето като с враг и някакво противно създание, седнало срещу нея. След няколко подобни „сладкиша“ всеки на негово място би намразил и тортите, и хората.

Ако е толкова трудно да си мил и благороден с най-милото си същество, или поне – да проведеш нормален и пълноценен разговор с него, по-добре си мълчи.

Сигурно така си мислят и всички онези семейства, участвали в изследването на Мичиганския университет, според което разговорите между родители и деца са намалели със 100 процента само за 20 години - от 1981 до 2001 г.

Не всеки разговор сближава. Някои пораждат спорове, а други водят до отдръпване, затваряне в себе си и избягване на следваща комуникация.

Но е истина, че колкото по-нервно и грубо разговаряме с малките, толкова повече се афектираме самите ние, и обратното – спокойният тон и приятелското чувство уталожват раздразнителността. Така твърдят психолози и убеждават, че изречения със заповедна форма и с частицата „не“ отблъскват – не само децата.

Обаче ако ми падне оная майка от сладкарницата, бих ѝ казала:

Не бъди груба.

Не обиждай детето.

Не му говори с ирония.

Не си служи с назидателни фрази.

Не му насаждай чувство за вина.

Не искай от него да е перфектно.

Не се дръж с него така, както не би искала някой да се отнася с теб.

Защото един ден то ще ти отговори със същото.

Марина Атанасова