Майчината ирония е по-лоша и от откровената обида

Да общуваме добронамерено с детето не е никак трудно – въпрос на тренировка

Снимка: Guliver / iStock

„Я се виж само, нямаш никакви обноски!“ Рязко и безапелационно майка съска към 6-7-годишно момче в сладкарница, защото е изтърсило върху масата парченце торта и се опитва да го вкара с вилицата обратно в чинията.

В резултат го размазва и по масата, и по чинията. Пръстите му лепнат, опитва се тайно да ги избърше в блузката си, майката обаче го вижда и: „Леле колко си смотан, все едно не съм те раждала аз. Противно ми е да те гледам!“

Момчето е навело поглед и ще ревне всеки момент в очакване на следващата порция „набиване на канчето“, а тя, изречена с вече овладян глас, е по-гадна от всичко дотук: „Очевидно не ти е по силите да изядеш една торта, без да се направиш на прасе. Ще ти бъда благодарна, ако успееш да изпиеш поне половината сок, без да се олееш. Ама не ми е писано.“

Детето става, столът му изскърцва, то тръгва навън и познайте дали майката не го дръпна за ръката и не го ущипа, изричайки: „Да не си мръднал, да не си гъкнал!“

„Пътят към ада е настлан с добри намерения“, се сещам, чудейки се защо тази жена изобщо си прави труда да води детето на сладкарница. Идеята на сладкарниците не е ли да изживееш едно, поне малко, удоволствие?

ОК – имала е тежък ден, писнало ѝ е от омазани блузки и разлети сокове, но тя се държи с момчето като с враг и някакво противно създание, седнало срещу нея. След няколко подобни „сладкиша“ всеки на негово място би намразил и тортите, и хората.

Страници

Коментари
Последни видеа