Снимка: Shutterstock
Децата са чувствителни същества. Понякога не си даваме сметка как им се отразява всяка наша дума и всяко наше действие.
Те са като малки попивателни хартии, помнят отлично всичко, умеят да градят асоциативни връзки по-добре от възрастните, забелязват детайлите. Дори да не си дават вид, обръщат внимание на всичко, което им кажем или което правим, на всичко, което са видели. Затова и питат.
Защо детските въпроси са важни
Чрез въпросите си те опознават света. Когато нямаме време да отговорим, рискуваме детето да си създаде собствена представа за нещата – независимо дали правилна, или грешна. Техните въпроси понякога ни се струват глупави и наивни, защото сме забравили, че ние също сме били деца и не помним какво значи да опознаваш света стъпка по стъпка в неговите цветове, но и в сивотата и грозотата му.
Нямаме право да мълчим, когато детето пита. Нямаме право да НЯМАМЕ време. Нямаме право да сме уморени и да се сопваме да спре да пита.
Да, детето е радост, но и отговорност, за която не всички са готови.
Да бъдем съпричастни
Когато детето изпитва физическо или емоционално страдание, сме длъжни да бъдем до него и да сме съпричастни с всички усилия и цялата си обич.
Знаете ли, че дете, което преживява тежък период в живота си - загуба на близък, развод на родителите, заболяване и др. – е много по-склонно да се довери на домашния си любимец и да потърси утеха при него, отколкото при брат или сестра.
Затова трябва да се обърне по-сериозно внимание на значителната роля, която всъщност домашните любимци играят в живота на малчуганите. Децата предпочитат да споделят проблема с животните, отколкото с братята или сестрите си, въпреки че много добре осъзнават, че любимците им не могат да ги разберат. Това означава, че хлапетата са по-склонни да изградят по-силна връзка с животното у дома, вместо с връстниците си.
Отношенията между животното и детенцето, особено ако става дума за куче и момиченце, научават детето да работи в екип, да помага, да споделя. Животните влизат в ролята на безпристрастен слушател, който не съди, не се подиграва, не повдига съмнително вежда и това може да е най-голямата подкрепа, от която се нуждае детето в тежък момент от живота си.
