Как да възпитате децата си да бъдат приятели

Родители, които имат повече от едно дете, винаги се сблъскват с редица въпроси, свързани с особености на възпитанието. Когато децата са две и повече, остро се срещаме с проблема за съперничеството, ревността и с това нещо трябва да се направи. Този въпрос е особено актуален в семейства, в които растат деца от един пол.

Момче и… момче
Всичко зависи от разликата във възрастта. Ако са близки по възраст, то задачата ви е да сведете до минимум желанието им за съперничество. Единият е на годинка, другият – на две – между момчетата не съществува особена ревност, но най-честата грешка на родителите е да ги възпитават еднакво. Играчките са еднакви, леглата – идентични, „ето ти на тебе бонбон, на тебе – същия“.

Въпреки малката разлика във възрастта, не забравяйте, че вашите момчета са съвсем различни хора, с различни желания и потребности.

Ники иска количка, а Алекс - лего? Не е редно да купувате от всичко по две, „за да не се карат после“. Това е много добра възможност да научите децата да правят компромиси. Ако на едното му е доскучала играчката и иска да поиграе с тази на брат си, предложете им да се разберат самостоятелно – навикът ще им остане и за в пясъчника, за детската градина и за училище.  

Братята с по-голяма разлика във възрастта (от 3 до 7 години) рядко играят заедно – те имат съвсем различни потребности. Тригодишното постоянно ще идва при брат си с молбата да играят на топка, а ученикът си има свои интереси и не би искал да се занимава с „дребосъци“. Не настоявайте и не казвайте: „Ти си по-голям, поиграй си с него.“

Именно това „ти си по-голям“ рязко отбива желанието у голямото да си общува с малкото. Всяко дете трябва да има свое лично пространство, лично време – уважавайте го. А да организирате съвместна игра, която да бъде интересна на всички, можете сами, сигурни сме.

Две сестри
Момичетата са родени съпернички! Дори и по-малките ще се стремят да доказват своето лидерство. В никакъв случай и по никакъв признак не ги делете: „Стаси има такава гъста коса!“ В този момент втората дъщеря си мисли: „Според мама аз нямам красива коса.“ И стана тя, каквато стана… „Аз имам по-красива рокля!“, „Аз имам по-красиви обувки“, „Мама мен ме обича повече!“

Да хвалите момичетата несъмнено е необходимо, но трябва да се научите да го правите правилно, като не им обръщате внимание върху изключителните им качества, а като одобрявате постъпките им.
И не сравнявайте сестрите! Да, едната може да се учи по-добре, но не трябва да я давате за пример на другата, така ще предизвикате обратната реакция – негативизъм и озлобеност.

Общите моменти
Съперничеството и ревността са присъщи както за момичетата, така и за момчетата. Но има още един момент, който родителите често пропускат: малките често се превръщат в сянка на големите, а не трябва. „Големият вече три години ходи на бокс, време е вече да дадем и малкия“, „Голямата с такова удоволствие ходи на английски, трябва да запишем и малката.“

В този списък влизат и дрехите, предавани по наследство, както и общия приятелски кръг.
Помнете, че всяко дете е уникално и съвсем по силите ви е да развиете силните му страни, без да подценявате интересите на другото дете.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова