5 неща, които никога не трябва да казвате на детето, когато плаче

Плачът е акт, който може да има хиляди аспекти, особено при децата.

За бебетата е средство за комуникация и показва дискомфорт, болка, глад или нужда от сън. За децата е възможност да изрази емоции, които няма как да обясни по друг начин.

Дори по-големите деца реагират със сълзи в определени ситуации: умора, сънливост, болка, разочарование, недоволство.

За възрастните понякога наистина е трудно да разберат какво искат или изпитват децата. И често реагират с думи, които обаче могат да се окажат опасни.

Защото някои неща просто не бива да се казват на плачещо дете. Те могат да имат силен негативен ефект на психиката му и да променят изцяло живота му.

„Спри да ревеш!“

Така изпращаме грешно съобщение на детето, внушавайки му, че плачът е нещо срамно.

Правейки това, ние всъщност го учим да не показва своите емоции, да ги потиска и таи вътре в себе си.

Като възрастен това ще му пречи да контролира настроенията и реакциите си.

Какво е най-добре да се направи?  За предпочитане е да попитате детето защо плаче, да го подкрепите, да му говорите искрено и да се опитате да разрешите проблема, който го е накарал да плаче.

А най-добре е да го прегърнете, защото прегръдката успокоява бързо и му помага да преодолее неприятните усещания.

Снимка: Shutterstock

„Ако продължаваш, ще те накажа“

Когато детето плаче, това може да има различни причини. И почти винаги е съпроводено с възбуда, поради прякото усещане на сълзите, които се стичат по бузите му.

Заплашването с наказание само ще увеличи тревожността му и може да доведе до много по-трудно овладяване на емоциите.

Когато предлагаме като решение на проблема някакво насилие (а наказанието е точно това, независимо от вида си), ние караме детето да не се чувства в безопасност, дори и с най-близките си хора.

Което пък ще го направи безчувствен възрастен.

Какво е най-добре да се направи? Решението е съвсем просто и е пред очите ви.

Просто прегърнете детето и го оставете да поплачи на рамото ви. Постепенно то ще утихне, защото близостта лекува.

„Момчетата/големите деца не плачат“

Това са сексистки или неоснователни послания, които не са полезни за детето.

Всяко дете е различно и разликите не са само по пол или възраст, а и по чувствителност. За някои плачът е начин на реакция, отговор на въпросите, които има.

И няма нищо общо с това дали е момче или момиче, и колко е голямо.

Като налагате обаче такива стереотипи, научавате детето да дели хората именно по тези признаци.

Какво е най-добре да се направи? Оставете детето да изрази своите чувства открито.

Това му помага да формира характера си и да открие начините, по които може и само да се справи.

Снимка: Shutterstock

„Преувеличаваш!“

Така омаловажаваме важността на причината, която го е разплакала.

За нас определена ситуация може да е маловажна, но за децата тя има огромна тежест. Това съвсем не означава, че тя трябва да се подценява.

Ако се използва често, този израз може да създаде чувство на недоверие към родителите, които така показват, че не го разбират.

Какво е най-добре да се направи? Покажете на детето, че го разбирате и приемате причината, заради която плаче.

Ще ви помогне много, ако се поставите на негово място и опитате да погледнете на проблема през неговите очи.

Тогава може би и ще видите, че той наистина е голям, и ще намерите най-точните думи, с които да успокоите детето.

„Ако ще плачеш, махай се от очите ми!“

Това буквално унищожава връзката ви с детето и подпомага отдалечаването помежду ви.

Независимо от причината, довела до сълзите, това е много деликатен момент, в който детето силно се нуждае от близост. И не само физическа, а и морална. Понякога са достатъчни една дума или безмълвното ви присъствие, за да се успокои.

А като го помолим да се махне и отиде в неговата стая, ние реално го лишаваме от тази близост, създавайки празнота, която то няма как да запълни.

Това повишава чувството за безпокойство и като възрастен ще го направи човек, който трудно допуска другите до сърцето си.

Какво е най-добре да се направи? Никога не подценявайте плача на детето, особено в ранна възраст.

Бъдете до него и го накарайте да се чувства в безопасност, говорете си и опитайте да разберете защо плаче. Така решението на проблема ще се появи мигновено.

По материали от Curioctopus