7 признака, които издават свръхпротективните родители

Терминът „родители-хеликоптер“ идва от САЩ. Така психолозите определят онези родители, които са обсебени от идеята да бдят и обгрижват децата си. В основата на това поведение стои страхът, че малките могат да получат физически наранявания или да бъде наранена психиката им при евентуален неуспех.

Допускането на грешки обаче е много важно за растежа, изтъкват психолозите. Именно така детето може да се научи да контролира емоциите си, да знае как да реагира в моментите на разочарование или стрес. А свръхпротективните родители блокират развитието на детето си.

Дали и вие спадате към този тип родители или притежавате някои от техните черти? Ето седемте основни признака, по които могат да бъдат разпознати родителите-хеликоптер, и начините как да променят своето поведение, според WebMd.

Снимка: Shutterstock

1. Водите битките му

Какво бихте направили, ако дъщеря ви се връща от училище, обляна в сълзи, защото се е скарала с най-добрата си приятелка? Родителят-хеликоптер веднага би вдигнал телефона, за да разговаря с майката или бащата на другото дете, за да „оправи нещата“. А правилната реакция е да направи крачка назад и да остави момичето само да се помири с приятелката си.

Съвет: Бъдете опора, но не измествайте детето си. Помогнете му да успокои емоциите си и да намери начин само да разреши конфликта с връстника.

2. Пишете вместо него домашните

Синът ви няма време или не се справя с домашните си? Протективният родител на мига ще направи вместо детето задачите. Защото той просто не може да изтърпи да гледа как то се мъчи. Но малко стрес със сигурност няма да му навреди, а точно обратното – когато е в малки дози, той дори е здравословен стимул за намиране на нови решения.

Съвет: Оставете детето само да направи домашното, но го насърчавайте при затруднения да потърси отговор и го похвалете за това, че не се предава.

3. Смятате, че знаете повече от треньора му

Да приемем, че детето тренира някакъв спорт. Хеликоптерният родител ще реагира остро, ако треньорът си позволи да повиши тон на детето, не дай Боже, да подцени възможностите. А спортът учи малчугана да преодолява конфликти, да постига цели, да става лидер и да се справя с пораженията. Но всички тези умения са резултат от екипна работа – на него и неговия треньор, а не на вас.

Съвет: Ако детето има проблем по време на обучението, кажете му да говори директно с треньора си. Подкрепяйте го, но не му пречете.

4. Държите го буквално „на каишка“

Вие вероятно сте единствените родители, които се отбиват на рождените дни на приятелите на децата, без да са поканени. И това продължава дори в тийнейджърска възраст. Освен това го заливате с текстови съобщения постоянно, защото държите да знаете винаги къде е и какво прави. Ако е така, може би е време да прережете пъпната връв и да оставите детето си да изгради малко самочувствие.

Съвет: Дайте му възможност да бъде независимо. Например: оставете го да играе само на двора или в градинката пред блока, позволете му да преспи при приятел, а като порасне го пращайте да пазарува или изхвърля боклука.

5. Превърнали сте се в негов слуга

Не смеете да го помолите да почисти масата, след като се е нахранило или да оправи леглото си, след като е станало. А детето е вече тийнейджър, една глава над вас.

Съвет: Свикнете го да изпълнява някои домакински задължения още от малко и винаги го хвалете, когато ги направи. Така от малкото дете ще израсне отговорен възрастен.

Снимка: Shutterstock

6. Изпадате в ужас да не падне, докато играе

„Не бягай толкова бързо!“, „Не се катери!“, „Подай ми ръката си“, „Внимавай“... Искате да предпазите детето си от всичко и всички, но децата не могат да бъдат защитени завинаги. Ако не му позволите да поеме рисковете - както физически, така и психически, ще спрете развитието му. Съвет: Оставете го да се катери на дърво, да бяга и да се спъва – падането и ставането след това са полезни за растежа му.

7. Не търпите провалите му

Казват, че човек се учи от опитите и грешките си. Същото важи и за децата. Ако го спирате и правите нещата вместо него от страх, че няма да се справи както трябва или ще сбърка, не му помагате.

Съвет: Оставете го да се справи само. Ако сгреши, подкрепете го и го насърчете да опита отново.

По материали от Nostro figlio