9-годишно изследване разкрива трайните ефекти на детските травми върху връзките ни като възрастни

Текущо изследване на над 2000 възрастни в Нидерландия разкрива по какъв точно начин малтретирането в детството се свързва с по-ниско качество на връзките на по-късен етап в живота.

По-старо изследване също открива, че посегателството върху децата или недостатъчните грижи могат да доведат до несигурни модели на привързаност, но сегашното отива една крачка по-напред и твърди, че тези проблеми възникват основно от острата депресия, асоциирана с тази конкретна травма в детството.

Голямата кохорна е била проследявана вече близо десетилетие. На първата, втората, четвъртата и шестата година от проучването изследователите правят оценка на нивото на депресия и тревожност на участниците. На четвъртата година проверяват и дали са били малтретирани като малки. На деветата участниците оценяват качеството на връзките им, както и техният модел на привързаност.

Малко над ¾ от хората в групата съобщават за случаи на депресия или тревожност

Подобно на минали проучвания и в настоящето авторите откриват, че хората, които са били малтретирани като малки, имат много по-остри нива на депресия и тревожност.

Хората съобщават също така, че качеството на връзките им е по-ниско, а нивата на несигурно привързване, включително тревожно привързване, илюстрирано от екстремни нива на интимност с ниски нива на автономия, както и отбягваща привързаност, характеризираща се с високи нива на автономия и дискомфорт по отношение на интимността – по-високи.

Изследователите тестват различни пътеки, за да открият какво общо имат помежду си всички тези фактори. Когато отчитат пола, възрастта и нивото на образование, те откриват, че връзката между малтретирането и лошото качество на връзките се „медиира изцяло“ от несигурно привързване и острота на депресията.

Учените моделират шест различни пътеки, за да видят как всяка една от тях води към останалите. Техните открития показват, че съществуват две обособени пътеки, по които може да се формира това несигурно привързване. Най-силната свързва малтретирането в детството с увеличена острота на депресията, тревожно привързване и най-накрая – до по-ниско качество на връзките.

„Тази пътека показва, че някои хора, които съобщават, че са били малтретирани в детството, могат да развият по-унило настроение и други депресивни симптоми, да станат по-зависими и неуверени… и да изпитват повече дистрес във връзката, а това съответно може да засегне нейното качество“, пишат авторите.

Втората пътека също свързва малтретирането с депресията, но този път до по-ниско качество на връзките довежда отбягващата привързаност

Тази финална стъпка настъпва, защото партньорите с отбягваща стъпка имат склонността да отхвърлят интимността, на тях им е по-трудно да разчитат на другите, обясняват авторите на проучването.

И двете пътеки ще трябва да бъдат възпроизведени в бъдещи изследвания, особено ако искаме да разберем как и защо едното нещо води до друго.

Макар и броя на участниците в изследването да е доста голям, някои хора с остра депресия се отказват от него, което означава, че то може да не е напълно представително.

Нещо повече – тъй като информацията за малтретирането в детството е базирана на спомени, трудно е да кажем със сигурност, че те са 100 процента точни.

Въпреки това откритията съвпадат до голяма степен с минали проучвания, които показват, че посегателството върху децата или недостатъчните грижи могат да окажат трайни ефекти върху здравето и благосъстоянието на човека на по-късен етап от живота му.

„Информирането на родители, учители, общопрактикуващи лекари и широката общественост за възможното разрушително въздействие на малтретирането в детска възраст върху психическото благосъстояние и интимните отношения може да доведе до по-добро разпознаване и по-ранно откриване“, пишат авторите.

Обекти.бг