Децата стават нещастни, защото се научават да желаят да се чувстват нещастни

Всички ние желаем родителството да е изпълнено изключително и само с радост и удовлетворение, но за мнозина от нас то е период, свързан със съмнения, чувство за вина и неувереност.

Вечният въпрос, който мъчи почти всички ни, е: „Какво всъщност означава да си добър родител и как можем да станем добри родители?“

За жалост, никога не е имало и едва ли би могло да има единодушно съгласие, нито напълно задоволителен отговор на този въпрос.

Марта и Уилям Пийпър разработват идеите си за родителството първо в академичния си труд „Интрапсихичен хуманизъм: Въведение в същината на една нова психология и философия на ума“ през 1990 г., след което излагат идеите си и в книгата си „Мъдрата обич“, четиво с напътствия за родители, основано на дългогодишната им практика в детската психология и собствения им опит като родители.

Снимка: Shutterstock

Душевното щастие на вашето дете

Противно на общоприетото мнение, вашето новородено бебе не е някакво неосъзнато същество, безразлично към всичко, освен към задоволяване на собствените си нужди. 

В действителност направените изследвания показват недвусмислено, че когато се среща със света в момента на раждането си, то е оптимист с изявен стремеж към общуване и към топлосърдечни взаимоотношения.

За разлика от възрастните, бебетата са абсолютно сигурни, че всичко, което им се случва, е не само за тяхно добро, но и повече от прекрасно, тъй като всички събития в техния започващ живот се дължат или са причинени от любимите им родители.

Едно току-що появило се на белия свят бебе дълбоко вярва едновременно и че има цялата любов на мама и татко, и че грижите, които полагат те за него, са идеални.

Когато тези негови вродени убеждения се потвърждават впоследствие, ден след ден, с израстването си детето притежава трайно душевно щастие.

Снимка: Shutterstock

Първично щастие

Първичното щастие извира от дълбокото убеждение на всички идващи на бял свят бебета, че са в състояние да накарат своите родители – които те обожават дори повече от самия живот – да откликват с грижовно внимание на всичките им нужди на развитието.

Първичното щастие на детето става непоклатимо, когато то е уверено, че родителите обичат да полагат грижи за него. По пътя си към зрелостта то ще използва все повече тази своя увереност, че му помагат да стане щастлив и компетентен човек, като извор на неговото първично щастие.

Веднъж щом това първично щастие стане непоклатимо, ежедневните радост и усещане за благополучие на детето вече няма да зависят от това дали родителите могат или не могат да откликнат на което и да било негово конкретно искане в даден момент.

Резултатите от проучването на Марта и Уилям Пийпър доказват, че децата могат да придобият такова стабилно първично щастие, което не се накърнява от житейските успехи и провали и че именно това е най-значимото постижение в развитието на всяко дете.

Дори ако ви е било казано, че „здравословните“ дози разочарование изграждат характер, знайте, че не те, а вашият грижовен отклик изгражда непоклатимо първично щастие в душата на вашето дете.

Излишните разочарования и лишения всъщност възпрепятстват детето да придобие стабилно първично щастие и впоследствие то си създава навик да се чувства нещастно.

Продължението четете в Обекти.бг