Eла, прегрей!

„Мамо, миришеш на болна катерица!“, каза дъщеря ми. Помислих, че имитира някой от любимите си анимационни герои, но не, говореше на мен. Не знам що за ядрено оръжие е мириса на болната катерица, но знам, че втори ден не бях взимала душ. Не ме разбирайте погрешно, не съм хипар, който иска да живее еко френдли и пести водата вкъщи, за да предотврати световен дефицит.  

Точно обратното, приятелите винаги са ме бъзикали, че съм като италианска домакиня и дори да изкарам деня по пижама вкъщи слагам спирала и лек фондьотен. Аз просто бях ЗАБРАВИЛА да стигна до банята. Прецедент, който не си позволявах дори в най-безсънните си нощи като кърмачка на пълен работен ден. Бях на ръба на бърнаут.

Ето още пет признака за моето спускане в бездната на преумората.

1.     Виждате света като къртица

Когато компютърния монитор е пред очите ви 12 часа в денонощието, започвате да виждате света като къртица. Всеки слънчев проблясък обявява война на зрението ви само очилата ви връщат усещането за нормалност, а и спестяват на другите дискомфорта да търсят пламъче на радост в черните дупки зад тях. В такива моменти просто сядам на поляна и се взирам в някое стръкче трева, докато не започна да го виждам на пиксели. Ако нямате такова време за съзерцание, подарете си 20 минути, в които ставате и връщате тялото си към друга, по-човешка активност – да попиете малко слънце без около вас да подскачат графици и досадници, да разходите кучето без жужащ мобилен телефон в джоба, или просто да преместите бюрото си от единия край на стаята в другия. Минималното физическо усилие моментално ще ви върне към по-доброто ви Аз.

2.     Проверявате мейли посред нощ

Това е ад. Цялото торнадо от задачи, с което сте се борили през деня, ще нахлуе с шут в сънената ви глава и ще ви превърне във въртящ се вързоп от стрес.  Не проверявайте мейлите си през нощта. Няма сделка или човешки живот, които да висят на косъм заради липсата на вашия отговор. Единственият, който ще страда, сте вие, защото мазохистично се лишавате от малкото си часове за възстановяване и почивка.

3.     Започват да ви се губят думи

Понеже главата ви е заприличала на пчелен кошер, речниковия ви запас рязко се свива. За мен „такова“ става нарицателно за всичко – от разпиляно пиле с ориз на маса, през тоталното нежелание за секс, до насрочената покупка на гардероб за детската стая.

4.     Ставате фикус в компанията

Излизате с приятели, но оборотите, на които работи мозъка ви, сякаш са парализирали лицевите мускули и се усмихвате като че ли се опитвате да прикриете кариес и напикаване в гащите едновременно. Отговаряте едносрично на оперативни въпроси от типа на „Ще се включиш ли в миялната подарък за сватбата на Люси?“, смешките ви приличат на редактирани от Къци Вапцаров. Чувствате се като фикус и най-благородното, което компанията ви може да направи, е да ви полива редовно с вино.

5.     Призрак сте, но ви боли

Вие не присъствате в разговорите с детето, с близките си. Включвате се, за да покажете, че ви е грижа да чуете как е минал деня им, но диалога бързо се превръща във фонов шум. Мозъка ви щрака на друга честота и вече нарежда по приоритети задачите за седмица напред. Забравили сте, че най-големия приоритет е личното ви спокойствие и умението да чувате хората, които обичате. Станали сте нещо като призрак, но от стреса ви боли. Не само главата или гърба, при мен слабото място са ръцете, които очевидно не държа с финеса на пианист над клавиатурата и редовно си лягам с парещи предмищници и бицепс. Все едно съм била на фитнес и съм прекалила с вдигането на букви.       

Цеци Илиева