Имам година, преди синът ми да се изнесе

Синът ми ме буди всяка сутрин, преди да тръгне за работа. Подминава стаята ми и спира, докато се разсъня. След това го оглеждам, застанал на прага на вратата. Държи бутилката си с вода, раменете му са станали широки като на исполин, а чупливата му коса е все същата от детските му години.

Виждам го едновременно като пеленаче, петокласник и тийнейджър с шофьорска книжка

Той се навежда над леглото ми за прегръдка, на която никога не отвръща. Очите му са в същия нюанс синьо, както когато се роди, и все още навива кичур коса между пръстите си, докато чака нещо изнервено.

Тези дни той е одушевената ми аларма и причина да ставам от леглото, вместо да проспя деня. Трябва да видя това дете, преди да ме напусне за 8-9 часовата си смяна. Кога стана толкова висок и взе да носи 41 номер обувки?

Всяка сутрин като чуя колата му да се отдалечава, се затътрям към банята и си мисля: „Кога отлетя времето? Как така ще заживее самостоятелно след няколко месеца? Направих ли достатъчно за него? Какво ще правя, като си отиде?“

Мислите си, че имате време. Че денят, в който децата ви ще станат възрастни, никога няма да настъпи. Но те отлитат от семейното гнездо и част от вас си тръгва с тях. Способни сте да рационализирате неизбежната раздяла си с тях, докато има изглед още 4-5 години да живеят под покрива ви. Мислите си:„Няма да се тревожа за шофьорските му курсове още шест месеца. Ще му открия банкова сметка догодина. Ако не искат да идват на плаж с мен, е окей. Ще излезем заедно следващия път.“

После идва годината, в която стават на 18. И си давате сметка, че „следващ път“ може и да няма. Или да бъде на Коледа. Или догодина.  Обратното броене до раздялата ви започва и се паникьосвате. В главата ви като мантра се въртят изреченията: „Имаш още една Коледа да прекараш вкъщи. Последно лято у дома. Последният рожден ден, след който ще спиш в детското си легло.“

Не съм добре, за това не питайте как съм

Не съм добре и не ми казвайте, че всичко ще е наред.

Денят на независимостта за сина ми ме състарява и това боли. И в същото време е вълнуващо.  Знам, че какъвто и път да поеме, винаги ще пазя гърба му и ще бъда негова спасителна мрежа. Знам, че съм отгледала достоен мъж, въпреки че като всеки тейнейджър ме вбесява с ината и променливите си настроения.

Но това е последната година, в която ще прекараме качествено време един с друг. Тръгне ли си, после нищо няма да е същото. Промяната е на прага и, боже мой, той е развълнуван!

Като майка се вълнувам и аз, но за него, не за себе си. Не съм готова да се разделя с него.

Реших, че няма да се правя на Желязната лейди пред него. Играх този образ първия път, като го оставих на бавачка, и след като се появи сестра му и отнех от времето му, за да се грижа за нея. Бях „желязната“ и в първия му ден на училище.

Няма да се преструвам. Не съм готова за тази промяна. Една от големите любови на живота им си отива и единствения полезен ход е да не се дължа като сълзлива кралица на драмата, защото знам, че светът не свършва. Това е естествения ход на нещата.

Кейти Бингам-Смит за Scary Mommy