Как преживях помятане

Закъснението беше солидно. След това към него се прибавиха гадене и виене на свят. Дали? Да! Две чертички! Докато вървях към работа, на ум разказвах на граховото зрънце в корема ми всичко, което виждах наоколо. А след няколко часа Бърза помощ ме откара в болница с кръвоизлив.

Защо аз, здрава и млада, загубих първото си дете? То беше дете само за мен, а за лекарите нещо, което дори е трудно да бъде наречено ембрион.

Свиквах с идеята, че то е в мен в продължение на няколко часа. А „излязох“ от загубата му след седмици. От тогава са минали две години и днес имам здраво момиченце. И най-накрая искам да споделя това, което тогава ми помогна да не се побъркам, с надеждата, че ще помогна на някой друг. Какво да правите, ако в момента сте в такава ситуация? За начало – говорете.

Защо да говорим?
След като ме изписаха, разказах всичко на приятелка и тя заплака заедно с мен. Случи се това, което психолозите наричат "изсипване в контейнера", защото по подобен начин тя „погълна“ част от моите емоции. Ако и вие имате човек, способен на такова съчувствие, не се притеснявайте да му откраднете малко от времето и да поговорите. Затова са приятелите. Ако мълчите, никой няма да ви каже: „И на мен ми се е случвало, но след това родих три деца.“

Нека да е анонимно, по форуми, но е нужно да се говори, за да се убедите, че не сте единствената. За това говореше и Марк Зукърбърг в едно интервю, когато му се роди първото дете. Жена му е помятала на няколко пъти, но в крайна сметка всичко е завършило благополучно. Той призова да не мълчим, защото е важно да осъзнаем, че не сме единствените в подобна беда, както и за да чуем истории с щастлив край.

С кого да говорим?
Разбира се, има хора, които не е необходимо да знаят детайли за вас. Към тях не се отнася партньора ви – болката в случая е и на двама ви. Дори и той да остане изолиран първите няколко дни, след това поговорете и си кажете един на друг думи, с които да си дадете кураж.

По-големият въпрос е да кажете ли на роднини, съседи, колеги. Разбира се, ако вече ви е личала бременността, на всички ще им стане ясно какво се е случило. Но ако никой не е знаел все още, защо ви е да си причинявате този душевен стриптийз, който ще доведе само до разговори зад гърба ви.

Съвсем друго са случайните непознати. Например, когато седнах в таксито, за да се прибера от болницата, шофьорът се похвали: „Днес се роди четвъртото ми дете!“ А аз, без да знам защо, отвърнах: „А аз днес загубих първото си.“ Едва ли ще го видя някога пак, какво от това, ако му споделя? Но се оказа, че шофьорът има четири деца, но жена му е била бременна шест пъти. Тогава у мен се появи надежда – може би не всичко е загубено?

Ходене на работа
Трудотерапията е спасила от депресия не един човек. Затова, в момента, в който се почувствате физически добре, отидете на работа. Вкъщи в главата ви ще се въртят само мисли от рода на: „В какво е причината?“, „Какво ли щеше да бъде то?“ А в офиса хората си говорят за отпуски, показват си снимки по гащи, фукат се с покупки…

Всичко това ще ви разсее от проблемите, а задачите няма да ви дадат шанс да се вторачвате в нещастието си. Скоро ще откриете: минали за 3 месеца, но загубата все още не е успяла да ви убие. Така че, защо да не пробвате още веднъж?

Отървете се от вещите
Много ясно си спомням с каква рокля и обувки бях, когато влязох в болницата. И до ден днешен не съм носила нито едното, нито другото. Но въпреки това не ги изхвърлих. Все едно бях прехвърлила емоциите си върху тях и не можех да ги зарежа. Когато бях бременна за втори път и всичко вървеше добре, често ми попадаха пред очите и ми напомняха за злополучния ми първи опит. Затова, когато родих, най-накрая се освободих от тях. Вероятно би било по-разумно да ги изхвърля още от начало и да не давам повод на болката ми да наднича от гардероба.

В деня, когато се роди дъщеря ми, аз дори не си и спомних как започна всичко. Защото ето тук е моят 3-килограмов хепи енд, плаче в ръцете ми и иска да суче. Какво е значението, че нещо някога се е случило? Някога и вие ще се окажете в епицентъра на подобен щастлив ден, приемайки поздравления и държейки в ръцете си пухкаво вързопче. Но за целта трябва да си починете, да се успокоите и да продължите да живеете. Започнете сега.

Текст: Вероника Изотова/detstrana.ru, превод: Надя Горанова