Как се преоткриват родителите и техните приятели без деца

Хората с деца и приятелите им без са като два отделни вида в човешкия род. Когато на хоризонта се появи бебе, доста до скоро лесни за подържане връзки започват да приличат на минирано поле с препятствия.

„Как така не можеш да вечеряш след 18 ч?“, „Защо не отговори на среднощния ми есемес?“ и „Съжалявам, но не мога да те похваля за повишението както ми се иска, защото детето плаче!“, са само част от прехвърчащите реплики на разочарование между приятелите от двете страни на семейната барикада.  

Ето няколко съвета, които биха осуетили бързото изгаряне на мостовете с важните за вас хора, които все още не са станали родители.

Приятелите ще трябва да се адаптират в новия ви свят

Най-трудният факт за преглъщане е, че родителите са отдадени изцяло на друго същество, или няколко такива, но все малки и безпомощни. Деца, които имат категорични нужди и график на обгрижването им.

Родителите не могат да напуснат дома си без дузина предварителни уговорки и със сигурност ако сте виждали току що проходило дете да заспива на бара, това е притеснително изключение.

Новите отговорности обаче не значат, че родителите не се интересуват от живота на несемейните си приятели. На тях им пука какво се случва с вас, повярвайте. И ако отношенията ви са имали стойност за вас, ще трябва да се съобразявате поне в началото с правилата в новия им свят.

Родителите трябва да тиктакат по строг график

Вместо да отказвате покани, защото събитието е твърде късно или неподходящо за деца, предложете на приятелите си алтернатива. При това, супер конкретна и неловко звучаща, например:

„Какво ще кажеш за разходка в квартала в неделя докато бебето спи между 14.15 и 15 ч? Или да дойдеш у дома, след като я изкъпя и сложа в леглото – тогава ще пием по чаша вино и ще си наваксаме?“.

Никога не е късно приятелите ви без деца да опознаят кафенетата с детски кът в квартала ви, или да преоткрият чара на брънч партитата през уикенда.

Доста от несемейните споделят, че родителите автоматично приемат, че те няма да паснат в пъзела на детски рожден ден, училищен мюзикъл или друго подобно събитие.

Понякога наистина искат да се спасят от такива приключения, но биха желали да ги попитате първо. Има и такива, които просто не обичат деца, и в това няма нищо лошо. Те ще отпаднат бързо от обкръжението ви.  

Пишете, не звънете

Сещате ли се за анимацията, в която майка с пеленаче на рамото вдига телефона и казва: „Можем ли да се чуем пак след пет години?“.

Шокиращо и смешно, но е факт.  Да, малките деца трябва да бъдат научени да не прекъсват разговорите на възрастните по телефона, но за да запазите нервите на всички замесени страни, пишете съобщения, не звънете.

Не казвайте „Ти нямаш деца и не знаеш какво е“

Доста приятелства приключват с фразите „Ти просто не схващаш!“ или „Мислиш, че си изморена?! Опитай да кърмиш дете с растящи зъби цяла нощ и ела пак да поговорим!“.  

Ако необвързаният ви с дете приятел живее в стрес и паника, защо неговия дискомфорт трябва да бъде омаловажаван за сметка на вашия? Нима предизвикателствата в живота са състезание и се въртят само около майчинството?

Всички имаме 24 часа в денонощието. Просто ги запълваме с различни приоритети.

Говорете за нещо различно от децата си

Къде е златната среда в разговора между родители и несемейните им приятели? Съветваме ви децата да не заемат повече от 5-10 минути от темите в дневния ви ред. След това завийте в която и да е друга посока. Буквално.  

Напомняйки си, че светът не е спрял да се върти след раждането на детето ви, ще си върнете чувството за нормалност. А приятелите ви ще се почувстват специални, защото имат шанса да споделят живота си с вас, дори да се виждате за по два часа три пъти в годината. Емпатията, разбирането и съобразяването със ситуацията на  другия  е ключа към здравото приятелство.

Понякога приятелствата приключват и това е добре

Независимо от причината – комуникацията ви се е разсъхнала, или вие полагате всички усилия да задържите този човек в живота си, но не става, някои приятелства имат срок на годност. Ако някой е спрял да се вълнува от съществуването ви, или не търси начин да се адаптира към промяната след раждането на едно дете, значи е време да се сбогувате.

Източник: Lifehacker.com