Когато децата са повече от две

Кои са най-честите проблеми, с които се сблъскват децата в едно семейство според поредността им на раждане? Какво трябва да преодолява най-голямото дете, средното, най-малкото? И има ли как да управляваме отношенията им по начин, който да е полезен за тях?

Със сигурност родителите с повече от едно дете си задават често този въпрос, ставайки свидетели на междуличностните драми между братя и сестри. Добрата новина е, че решение има. И то е в ръцете ви.

Колко важни са семейните отношения за растежа на децата

Много често децата копират поведението на своите родители. Ако в семейството ви има чести спорове и като цяло хармонията стои на заден план (макар да продължавате да се обичате), малките няма да попият полезен пример и ще опитат да следват онзи, който са видели от вас.

Затова – първото, над което трябва да помислите, е как да разговаряте и се държите помежду си, когато децата са наблизо. Дори няма нужда те да ви гледат, имат уши и ви чуват. Да не говорим, че и инстинктивно усещат, ако между вас възникне напрежение. Логично е да пресъздадат същото в игрите и отношенията помежду си.

От значение е и отношението на родителите към растежа на детето

Ако първото (отношенията между двамата съпрузи) определяме като среда, то второто е онова, към което всички подсъзнателно се стремим – възпитанието на детето. То не трябва да се случва „под напрежение“, защото ще бъде предадено на детето и малчуганът ще го приеме като нормално поведение.

Много по-полезно е стъпките, които са част от растежа, да стават под формата на диалог, игри, изслушване и съпричастност, защото това носи ползи на детето. И го учи да проявява същите тези качества и със своите братя и сестри, които са неговите първи и най-близки приятели, защото са у дома и на една ръка разстояние.

И без роли, ако може

Ясно е, че в зависимост от възрастта си, децата могат да поемат различни отговорности. Това е и полезно за тях. Но не бива да означава товарене в буквалния смисъл на думата.

Голямото дете не трябва да възприема ролята на родител и да носи отговорност за по-малките си братя и сестри. Грешно е да изисквате подобно нещо от него. Така го карате да порасне твърде бързо и да пропусне голяма част от детството си. По същия начин пък най-малкото не трябва да е най-разглезеното от всички – детето, на което сте склонни да прощавате и най-големите бели и проблеми, само защото е последно. Това кара останалите да се чувстват недооценени и пренебрегнати, което изобщо не е възпитателно.

Най-добре е да разпределите задачите между децата, съобразявайки се с възрастта им, но без да им внушавате определени „роли“ в семейството.

Соня Димова