Кои са новите страхове на децата (Част 1)

Изолираният живот наложи нови правила в общуването. Освен обучението, и комуникацията с приятелите вече е дистанционна.

Което пък породи нови страхове сред децата, без значение на тяхната възраст.

Италиански експерти направиха интересно проучване, в което събраха най-честите притеснения на родителите, след което помолиха водещи психолози в страната да дадат най-честните отговори, имайки предвид сложната ситуация, в която светът се намира.

В навечерието на Коледа, когато обикновено почти няма дете, което да не се вълнува от празника, настроенията изглеждат някак променени.

Повечето родители, участвали в проучването, признават, че малчуганите са сякаш дезориентирани. При някои се е появил необясним страх, други са станали по-агресивни, а при трети е изчезнала креативността.

Според експертите, всичко това е в резултат на новите страхове на децата. Те обаче се надяват това да няма негативен ефект в дългосрочен план.

Онова, което родителите могат да направят, е да опитат да помогнат на малчуганите, използвайки отговорите на специалистите за конкретни ситуации.

Снимка: Shutterstock

1. „Нашият 9-годишен син отказва да излезе дори на двора, защото се притеснява, че ще се зарази и всички ще умрем. Как да го успокоим?“

За да успеят децата да овладеят този страх, породен най-вече от възобновяването на контактите им със света извън защитения дом, трябва родителите да опитат да им предадат вярната информация.

Дори и най-малките имат нужда от обясняване на нещата на простичък език, достъпен за тях.

Най-важното, което те трябва да разберат е, че да се изправиш пред врага, далеч не означава той да те победи на всяка цена.

И тук е моментът да им се припомнят отново мерките за безопасност, които ще ги превърнат в малки супергерои.

2. „През тези месеци на изолация, 3-годишният ми син стана много агресивен. Казва, че му е по-добре без нас, затваря се в себе си“.

Причината за това поведение е комплексна.

Продължителната изолация и липсата на взаимоотношения с връстниците; присъствието на родителите у дома (когато работят от вкъщи), но реално липсата им в живота на детето (тъй като те са всъщност на работа); разочарованието и дори самотата (ако детето е единствено) водят до повишаване на стреса и изкривено възприемане на реалността.

В този случай става дума за психологическа травма, тъй като всичко това генерира раздразнението и влияе негативно на емоциите.

Добрата новина е, че както при много стресови ситуации, с връщането към обичайното ежедневие, и с помощта на родителите, децата бавно ще могат да възстановят равновесието си.

Но е важно сега да получат подкрепа и разбиране от най-близките си.

3. „Веднага щом включа компютъра, 5-годишният ми син опитва да привлече вниманието ми и започва да ми пречи. Сякаш мрази, че съм до него и в същото време отсъствам“.

За такива малки деца е наистина трудно да разберат значението на работата, в която активно участва умът, а не физиката.

В техните очи възрастните просто предпочитат да си играят часове наред на компютъра, вместо с тях.

И се чувстват пренебрегнати и засенчени от някаква бездушна машина, заради която вече не са на първо място в живота на мама и татко.

Децата имат нужда родителите им да бъдат с тях, да им се посветят, да играят заедно. Така разбират общуването, още повече, че този път мама и татко са у дома, а не на работа.

Снимка: Shutterstock

И когато това не се случи, реагират с гняв и разочарование, правят упорити опити да привлекат вниманието им, като се намесват и пречат.

Има решение на този проблем.

Може да оформите малко пространство за детето до вашето бюро или в ъгъла на бюрото, където то няма да пречи, но ще се чувства спокойно, защото „работи“ заедно с вас.

Подходящи занимания са всички тихи: рисуване, моделиране, строеж и всичко, което не е твърде обемно.

Само имайте предвид, че в тази възраст вниманието на децата може да се съсредоточи само за 20 минути, не повече. Така че бъдете готови с нова игра, която да го заинтригува.

4. „Моето 6-годишно дете е било винаги супер инициативно. А сега е напълно апатично. Трябва ли да се притеснявам?“

В тази възраст децата започват да възприемат проблемите по-осезаемо. Но от родителите зависи как ще реагират те на възникналата ситуация.

Важно е не да бягат от проблема, а да потърсят най-добрия подход, за да извадят детето от обзелата го апатия.

Нищо чудно тя да е породена и от притеснение, което то се страхува или срамува да сподели.

Затова е важно да разговаряте и заедно с детето да опитате да анализирате проблемите, след което отново заедно да начертаете най-добрите стратегии за преодоляването им.

Когато малчуганът е ангажиран по този начин в разрешаването на страховете си, той сам ще опита да осмисли промените и да намери най-правилния път към излизането от тях.

5. „Трудно успях да убедя 4-годишния си син да носи маска, когато сме навън. Но най-после се получи. Сега обаче той вижда други деца без маски и се чувства излъган, разочарован от мен и несправедливо наказан“.

Маските са задължителни на обществени места, тъй като те си остават единственото средство, което в някаква степен предпазва от вируса.

Но това е трудно да се обясни на едно 4-годишно дете. Затова родителите трябва да бъдат готови да се изправят срещу най-различни реакции от негова страна.

Най-честата е сваляне и хвърляне на маската, но може да се стигне и то ситуацията, която описва тази майка.

Тогава е важно да се обясни на детето, че такива са правилата, които са наложени не от семейството, а от други хора, а всяко семейство само преценява дали да ги изпълнява или да рискува. Тоест да се излезе фино от обвинението, че родителите са тези, които лъжат.

Най-важното е обяснението да бъде добре аргументирано, но с прости, ясни и подходящи за възрастта думи, за да бъде разбрано от детето.

По материали от Donna moderna