Не докосвайте децата ми, докато плачат

Тя е майка на еднояйчни близнаци, качва 50 кг по време на бременността, което на практика удвоява теглото ѝ и поставя тялото ѝ на зверско изпитание. Представя се просто като Синтия и перипетиите ѝ в майчинството я вдъхновяват да създаде Instagram блог, който популяризира простичката идея да обичаш себе си. Актуалният ѝ пост засяга едно от най-досадните явления за младия родител – изобилието от непознати, готови да докоснат децата ѝ изневиделица.

Те често прекрачват всякакви граници на личното пространство

Ето разказа на Синтия по темата.  

„Не мога да преброя хората, които непрекъснато ме спират в мола в опит да докоснат децата ми. Най-голям шок изпитах един ден, когато се канех на да нахраня и двамата, докато съпруга ми чакаше на опашка за кафе.

Няма да забравя тази възрастна дама, която видя, че те плачат в пълен синхрон, докато аз жонглирах с двете бутилки мляко колкото се може по-бързо.  Жената буквално награби бибероните от количката им и се засили да ги пъхне в устата им.

О, как ми се искаше да имам четири ръце в този момент!

Спрях я светкавично, изтръгнах бибероните от ръцете ѝ и подвикнах възмутено. Събрах набързо целия цирк с багажа и колчиката и се огледах за друг, по-малко населен ъгъл.

Знам, че намеренията ѝ не са били лоши, но в този момент здраво бях яхнала метлата. Инстиктът на майката-мечка беше по-силен от доброто възпитание. Плачът на гладните момчета ми действаше като електрошок, зяпачите наоколо допълнително ме напрегнаха и фактът, че имам само две ръце, докато бутах куличката напред-назад с крака си, ме хвърляше в безпомощност.
Бяха първите ми месеци на адаптация с близнаците на обществени места. Все още не знаех, че е пълно с „експерти“, готови да осъдят всяко твое решение като родител. Това беше ново за мен. Всеки път, щом близнаците заплачеха, срещах армия от обърнати глави, осъдителни, изпълнени с досада погледи, и тъпи коментари. Това беше последното, от което се нуждаех след шока от бременността.
Най-вбесяващо бе да открия неписаното правило „Нищо, че е чуждо, имам право да пипам“. Независимо дали говорим за бузката на детето, или за биберона, който влиза в устата му. 

Представям си сега, когато пандемията с COVID-19 e парализирала света

Майките каква паника изпитват от това.  Разбирам, че хората се умиляват от вида на бебетата и често искат да ги стиснат като плюшени играчки, но моля ви, не прекрачвайте установената от майката граница.“

Последователите на Синтия споделиха и по-драстични примери – от баба, пъхнала пръста си в устата на раздразнено пеленаче на опашка за кафе, през служителки в магазин, решили да разходят бебето, докато майка му е в пробната, до подаването на опасни за детето предмети, които „загрижения“ непознат вади от чантата си и ги предоставя за игра.