„По друг начин си представях раздялата след 7-годишен брак“

Изповед на майка, която продължава да живее с бившия си съпруг

20 април 2019 г.

Снимка: Shutterstock

Сара Брегел, майка на две деца, журналист и автор в сайта Babble.com, разказва какво й е коствал развода с мъжа й. Когато бракът продължава не една година и в семейството има и деца, да се решите на раздяла не винаги е лесно. Този проблем вероятно е познат на мнозина. Любопитното е, че Сара не описва причините за раздялата, а само чувствата, които тя оставя, след като взима тежкото решение. Ето и нейния опит:
Миналото лято, когато казах на мъжа ми, че бракът ни се къса по шевовете, седнахме двамата и се замислихме: какво ще правим оттук-нататък? Да разрушим седемгодишната си връзка ни се струваше невъзможно. Освен това възпитавахме и две малки деца, които изцяло зависеха от нас и от ситуацията. И затова започнахме да посещаваме семеен терапевт – така бяхме правили и преди.

Но ужасната истина беше, че аз знаех: краят на нашия брак беше настъпил отдавна. Мисля, че и мъжа ми мислеше така. Но действително да си го кажем не успяхме и двамата. Въпреки семейната терапия, заниманията с йога и жалването на приятели, не успях да съхраня брака ни.
Опитвах се. Опитвах се много години. Но не изпитвах радост от този брак. Да, дори като цяло може да се каже, че престанах да изпитвам удоволствие от живота. Не знаех как да престана да обвинявам мъжа си или да стана такава жена, която би могла да съхрани този брак.
И в един момент не можех да си затварям очите пред истината. Трябваше да призная, че е време да се върви напред.

В Новогодишната вечер, след дълги месеци на униние и печал, можех да мисля само за едно. Беше ми дошло до гуша и повече не можех да държа всичко в себе си.
Така че сложих всички карти на масата. Казах, че повече не мога да живея така. И, че опитите отново да ходим на терапия ще доведат до това, че след година отново ще се върнем на изходна позиция. И ще ни предстоят същите скандали, разочарования, злост и тъга.

Когато така или иначе взехме това тежко решение, сълзи имаше много, не можех хапка да си сложа в устата. Честно да си кажа, не виждах никаква перспектива в бъдеще.
Какво ни чакаше? Мирна раздяла? Ще трябва да се разделим и да се опитваме за напред да възпитаваме децата? Може би, нещата ще се наредят от само себе си?
Но това, което не можах да си представя, е, че раздялата не става рязко, това е дълъг процес. И все още месеци след взетото решение ние търсим начини да се разделим без драми. С бившия ми съпруг все още живеем под един покрив, но се стараем да се държим на разстояние. В момента всичките ни усилия са насочени към това да подкрепяме децата. На тях им е необходимо време да приемат идеята, че в бъдеще ние с баща им неизбежно ще се разделим.

И, ето ни нас – съвършено чужди един на друг хора, принудени всеки ден да се виждаме и да си задаваме едни и същи въпроси. Какво ще правим после? Какво ни чака в бъдеще? Дори не съм си и представяла колко търпение ще ми трябва. Налага ми се да си залепям фалшива усмивка и да се държа вкъщи така, все едно нищо не е станало. В същото време ми се иска само едно – да плача.
Но много се старах нашата раздяла да не се отрази на децата. Те трябва да чувстват любовта на родителите си и подкрепата им през целия процес. Днес непрекъснато ми се налага да планирам нещо си, постоянно да превъзмогвам себе си и да вървя напред.
Да, действително вървя напред, но с много малки стъпки. И взимам съвети не само от психолози, но и от хора, които вече са минали през подобно нещо.

Текст: woman.rambler.ru, превод: Надя Горанова

Коментари
Последни видеа