Признанията на един мързелив родител

Признавам си, аз съм мързелив тип. Най-щастлива съм с книга в ръка на дивана, докато децата ми играят на двора и не получавам молби за бърсане на дупета и носове през пет минути. Само преди няколко дни, докато преживявах мимолетното си блаженство с книгата, синът ми напръска дъщеря ми с дезодорант в лицето, а тя го събори на земята като опитен ръгби играч и го наби. Имаше пролята кръв, писъци и кръв. И въпреки това, ако ме питате дали бих се спасила от този цирк с командировка, измислен шопинг, или приятелски вечери, където децата са достатъчно заети със себе си, ще кажа: не.

Ето няколко причини защо обичам да бъда със семейството си в почивните дни.

Липса на очаквания

Когато сме у дома, за не налагам строги правила за подреждане. Не очаквам детската стая да е като аптека и не повишавам глас, щом зрънце грозде се размаже между пръстите на краката ми. В замяна децата не питат защо по обяд съм още по пижама и не предявяват претенция към храната, която приготвям.

Всички сме печени

Замесването на тесто за мен е религия. Успокоява ме. Оказва се, че това е добър тим билдинг за деца, защото могат да прекарат часове, опитвайки се да създадат фигурки с ръцете си. Приемам, че в следващите няколко часа кухнята ми ще е във военно положение, но ще правим нещо заедно около масата и ще общуваме без мобилни устройства. 

Никакви тълпи

Веднъж отидохме до Дисниленд в пиков ден. Като изключим лошото планиране на времето, всички даваха вид, че си изкарват добре, но всъщност беше изтощително. За капак мъжа ми го обраха и на три пъти заседнахме на километрични опашки за атракциони.  Никога повече няма да си причиним това.

Шанс за рестарт

Децата ми се справят чудесно с предизвикателствата на външния свят, когато са отпочинали у дома. И с мен е така. На фона на лудото ни темпо на съществуване приемаме като бърза помощ малките моменти, в които сме си само ние, един пъпеш и епично състезание по плюене на семки.

Удобните дрехи

Децата често се придържат към правилото „Без дрехи“, но когато сме у дома, това е само още една битка, която не искам да печеля на всяка цена.

Следобедната дрямка

Дори да е за 20 минути, дрямката в разгара на деня е по-освежаваща от тройно еспресо и спа терапия в едно. Когато и децата станат фенове на следобедния сън, животът прилича повече на поносим карнавал, отколкото на кеч турнир.

Намесата на мама - нулева

Вкъщи оставям природата да свърши своето. Ако децата се карат, значи трябва са разрешат сами спора си. Ако не могат да решат какво им се играе, не питат мен, защото винаги им намирам крайно неприятни занимания като почистване на печката или събиране на плевелите в градината. Ако са се сбили и кървят, знаят къде са медицинската аптечка и лепенките.

Стая без конфликт

Преди няколко седмици имахме ку-ку ситуация – знаете, от онези, в които децата едно през друго викат, обвиняват се, посягат си. Чувах истеричните „Тя има повече!“ и „Не е честно!“ до степен, в която започвах да се съмнявам в качествата си на адекватен взрастен. Единственото, което казах, бе „Деца, колко различни птици успявате да чуете?“. Утихнаха за две минути. Напрежението във въздуха се вдигна. Дадох си едно потупване по рамото.

Източник: Scarymommy.com