Родител в изолация

Режимът на дистанционно обучение е на път да ме превърне в дистанционен родител. Мразя да го призная, но е така. Докато аз работя в едната стая, дъщеря ми е в Google Classroom в другата. Заетостта ми е такава, че

До края на деня ни се събират има няма 30 минути заедно

Това в активно учебно време, не говоря за вечерите, които са си наши и ни е достатъчно да делим двата края на лежанката на дивана, всяка със своята книга или влогър. Каква е равносметката след края на втората седмица под карантина? Мене ме нема в целата схема, както се пееше в едно парче на „Ъпсурт“. И това прозрение дойде с цялата смазваща вина, която една майка, разделена от детето си със стена и два метра коридор, може да изпита.

След една безсънна нощ и ден, в който за пореден път беше дошла да ми танцува нов тренд от TikTok, а аз я гледах с половин око и с другото редактирах интервю на поп звезда, реших немислимото за един фрилансър. Излязох в символичен неплатен отпуск и замразих отношенията си с най-големия си клиент за целия април. Бизнесът е на командно дишане, хонорарите се свиват като балон пред кактус и за мен беше немисилмо да върша същия обем от работа за компромисни стотинки. По-важното тук е, че не можех да жертвам времето си с детето, независимо от сътресенията в бюджета.

Какво се случваше?

- Моята четвъртокласничка трудно се научи да сваля пижамата преди 11 ч в делничен ден. А смяната на дрехите, миенето на зъбите и въобще, целия малък ритуал по подготовка преди старта на деня е супер важен, за да осъзнае, че не е в неочаквана ваканция с елементи на упражнения.

- Беше игра на нерви, докато успея да я убедя да легнам по-рано. Почти като в учебно време. Имаше два дни, в които се успахме. Естествено, никой не пише отсъствие и на прави забележка, но не искам да виждам никога повече как дъщеря ми се превръща от спокойно сънено дете в уплашен заек, парализиран от фаровете на идващ насреща камион. Такова беше изражението ѝ, като видя, че само за 30 минути след 9 ч съучениците ѝ вече са отметнали диктовка и куп задачи по математика. А ние не бяхме стигнали до първия си чорап още.

- Телефонът помага, и едновременно с това саботира всичко. Сбогом, концентрация! Във Viber групата им тече непрекъснат обмен на файлове за децата, които по технически причини не могат да изтеглят дадено упражнение, наваксват там. За това телефонът си  е в нея. Често си звънят с приятелки и решават задачи заедно. Това работи, виждала съм го с очите си в един от редките моменти, в които съм оставала с нея. Но ползите свършват до тук. Игрите в мрежа се превърнаха в опитат за 10-годишното ми момиче и междучасията ѝ минаваха приковани на дисплей. 

Полудях, когато в разговор с приятелка разбрах, че детето е пуснало няколко сторита в Инстаграм, безобидни и симпатично наивни, но в ден, в който на три пъти ѝ напомнях да научи едно стихотворение на Вазов. И на финала на почти всеки ден се оказва, че 60 % от времето са отишли в игра и лаф с другарчета, а 40 % в компромисно свършени задачи наполовина.

- Социалните мрежи и приложенията ѝ станаха основно забавление. Което е лудост, защото в TikTok се навъртат хиляди комплексирани малоумници, които могат и да се опитат да танцуват, но могат и да го направят като симулация на самоубийство с нож в ръка. Виждала съм и хореографии на ръба на софт порното. Добре сресани тревистити, които явно минават за бюти инфлуенсъри и са постигнали мечтана за мен форма на веждите с лекота, но пласират палитри с гримове и куп козметични боклуци, от което едно дете на 10 няма нужда. Това приложение е като водопад от боклук, в който има по няколко проблясъка, но няма как ги отсееш, всичко минава пред очите и се набива в главата на едно невинно същество.

Instagram e другата трагедия – там се прескачат „знаменитости“, които изкарват хляба си с продуктово позициониране и които родната им майка няма да познае с всички използвани филтри по лицата. Детето вижда демонстрация на лукс и лайфстайл, който е 90 % инсценировка и 10 % щастливо стечение на обстоятелствата. Не искам да скача надълбоко във виртуалния свят, преди да е опознала реалния. За това затварям акаунта и до края на годината с опция да го ползва пак през ден за определно време само ако навакса с непрочетените книги от миналата лятна ваканция.

Изводът е:

Останете вкъщи, и бъдете наистина заедно, доколкото е възможно

Факт, не всеки може да зареже напълно работата си, особено в настоящата тежка ситуация, но може да пренареди така приоритетите си, че да присъства като родител. Ако трябва да перифразираме слогана на тотото – нека играем с малко време, но редовно, и то да е пълноценно прекарано.

Надежда Попова