Сестра ми със златната лапа

Грижата за домашен любимец превръща детето в отговорен възрастен

11 януари 2020 г.

Снимка: Shutterstock

 

 

„Какво ще правим, като толкова се обичаме?“. Ами, ще живеем заедно. „Аз имам куче.“ Взимам ви и двамата.

Така започна разговора за общото ни бъдеще с бащата на детето ми. Освен партньор получих и голдън ретривър на две години. С него беше любов от пръв поглед.

Дойде обучено и надраснало фазите си на бунт вкъщи под формата на изядени обувки и перфорирани мебели. Като дете си имах един Боно, кръстоска между питбул и улична превъзходна, който се оказа женски, но остана кръстен на фронтмена на U2. Беше

Луд за трима, симпатично глуповат и хоби за майка ми

Не го почувствах свое това куче. Докато с Каси ни трябваха 10 км разхода и две споделени парчета пица, за да кликнем. Прие ме за алфа на глутницата от първия ден.

В деветия месец от бременността ми тя беше единствената причина да ставам от леглото и да не започна да се търкалям. Разходките с нея бяха най-хубавата част от деня ми.

Първата й среща с бебето беше удивителна. Аз не знаех точно къде се намирам и се оглеждах за слон в стаята, а Каси вече познаваше малкия човек и нямаше търпение да стане и негов приятел. В най-тежките месеци на майчинство, в които не успявах да стигна до банята до обяд, не я усещах като присъствие. Сещам се за поне пет породи лаещи пудриери, които биха ти скъсили живота, ако не им обърнеш внимание. Моята животинка търпеливо изчакваше да заредя целия пътуващ цирк в количката и да излезем в парка.

Веднъж направих глупостта да я вържа за количката, за да мога да лавирам между кафето и разходката. При появата на първата сврака в радиус от два метра

Каси събори количката и, забравяйки, че няма предимството на крилете,

се закова на две лапи по средата на храст. Каскадата разплака детето, но то беше добре.

Докато дъщеря ми растеше, кучето беше по-интересна играчка от компютъра. Отнесе мачкане и яздене, колкото Малкото пони не е виждало и на панаир за 1 юни.

Носеха заедно покупки – тя пакет солети в малка раница, Каси килограм домати в специален самар на гърба. Покрай майчинския инстинкт на Каси страхът към другите животни в детето ми бе изместен от любопитство. Всеки временно пребиваващ декоративен заек или котка бе „осиновяван“ от кучето.

Детето реши да й подарява гумени играчки, които вече на ползва, но които за нея бяха повече от трофей на киноложка изложба и пиршество с пържола.

Преди да скочи във виртуалния свят и в джунглата на първолаците

Дъщеря ми вече имаше рефлекса да се грижи за живо същество.

Вторият ни голдън дойде след раздялата с баща й, осиновихме го. Беше на 10 месеца и автоматично прие моето момиче за сестра. Въпреки че буквално бе хванато в гората и се стряскаше от целия екшън на градската среда, кучето моментално се залепи за нея. Ръцете й станаха най-скъпа играчка за чесане на зъби, а коляното – възглавница-награда за изпълнена команда.

Първото излизане на дъщеря ми сама в квартала съвпадна с първата разходка на Лея при нас. Прибра се изключително горда, че е минало безаварийно и това й даде смелостта да ходи сама и на училище.

Семейството ни от трима отново беше пълно.  

Краси Пенкова

 

Коментари
Последни видеа