Успешните стратегии срещу вечните детски капризи

Родителите често реагират с ултимативни заповеди или упреци, когато се случи детето да прояви каприз.

Но авторитарният тон в този случай не само не помага, а прави точно обратното – още повече нажежава атмосферата.

И тръшкането в комбинация с рева и драматизма стават толкова мощни и сърцераздирателни, че на представлението спокойно би могъл да завиди и някой от носителите на „Оскар“.

Това е нормален период, през който преминават всички деца, няма какво да се лъжем.

Но понякога е трудно да го изтърпим стоически.

И в този случай на помощ идват специалистите, които предлагат няколко хитри и определено действащи стратегии, които биха могли да ни помогнат да преглътнем по-леко ситуацията и да излезем максимално деликатно от нея.

Защо не трябва да се ядосвате

Според психолози, децата са по-склонни да се вслушат в думите ви, ако не им крещите и не ги заплашвате, а разговаряте с тях спокойно и като с равни. Целта е да ги провокирате заедно да намерите правилното решение.

За да докажат това, италиански психолози провели експеримент с родители и деца на възраст между 6 и 11 години, показвайки им 20 илюстрирани ежедневни поведенчески ситуации.

Участниците в проучването трябвало да отговорят как биха реагирали във всяка една от тях и какво е можело да променят, ако са имали възможност да помислят малко и обсъдят заедно проблема или случката.

Резултатите били категорични – повечето сами открили своите грешки, след като получили шанс да променят нещата, работейки в екип.

И в крайна сметка всичко опира до това да се намери път към детето, а не да се издига стена още от самото начало.

Според специалистите, докато възрастният мисли (а за него такова мислене е напълно естествено), че трябва да контролира напълно детето, то ще му се противопоставя по всички възможни начини.

В случая става дума за сблъсък на две потребности: тази на родителя, който опитва да защитава и държи под контрол малчугана, и другата – на самото дете, което изпитва нужда да бъде самостоятелно и да заяви по някакъв начин себе си.

Ако има диалог, такъв сблъсък просто няма да се случи.

Снимка: Shutterstock

Наказанието - полезно или вредно

Всеки остър и авторитарен тон води до конфликт, смятат италианските психолози.

Но има начин да се стигне и до диалог. И в основата е уважението на детето.

Ако родителят успее да покаже какво иска или смята за важно по един уважителен начин, търсейки и мнението на детето, а не налагайки своето, вероятно конфликтите ще бъдат потушени още в зародиш.

За целта трябва да подходи стратегически и да мисли по следния начин: „Аз не съм възрастният, който командва, аз съм възрастният, който стратегически ръководи“.

Кои са критичните ситуации

Това са ежедневни ситуации, които почти на всички родители са се случвали в даден момент.

Например: родителят е вече в колата, а детето се дърпа, крещи и не иска да влезе. Така и то закъснява за детска градина, и родителят - за работа.

Драмата с обличането сутрин е сходна.

Почти същото се случва и ако го помолите да си подреди стаята, а то решава да разхвърля още повече, сякаш напук.

Всички случки от този вид могат да бъдат преразгледани и да се намери по-добър подход за решаването им.

Снимка: Shutterstock

Успешните стъпки за преодоляване на кризата

За да разрешите подобен конфликт, първото, което не бива да правите, е да опитвате да контролирате децата. Това е най-грешната възможна реакция.

Ситуации, в които някой се опитва да доминира над друг, няма как да бъдат разрешени мирно и спокойно, предупреждават експертите.

Правилната реакция е да не се противопоставяте, а привидно да отстъпите, след което да опитате да разговаряте с детето, питайки го кое е провокирало недоволството му и как предлага да оправите нещата.

Не е задължително да се съгласявате с неговото предложение, ако то не е подходящо. Но може да започнете дипломатично да разисквате, докато стигнете до решение, което удовлетворява и двете страни.

И в никакъв случай не приемайте лично съпротивата на детето.

Когато е много малко, то може би среща затруднения с обличането сутрин.

Ако му помогнете, всъщност му пречите да развива своята самостоятелност. А ако проявите нетърпение, подклаждате конфликт.

Затова в подобна ситуация по-здравословно и полезно е просто да се заредите с търпение и да добавите 5-10 минути повече за този процес, за да не закъснявате.

Това, което трябва да запомните е, че във всяка сходна ситуация, е по-добре да не доминирате, а да търсите диалог, за да може заедно да вземете решение.

Така показвате, че уважавате детето и то започва да чува какво му казвате и реагира по далеч по-спокоен начин.

По материали от Nostro figlio