Снимка: Shutterstock
За добро или лошо, трудно можем да забравим гимназиалните години: несподелените влюбвания, хроничното смущение, отчаяната борба за популярност, сексуалното пробуждане, натискът на родителите и преди всичко, съревнованието - във всяко едно отношение. Какво прави този период по-важен и запомнящ се от всеки друг?
Обекти.бг представя изводите на еволюционния психолог Франк Макандрю. В The Conversation той казва, че сред многото фактори, които правят юношеските спомени толкова живи, основен двигател е сблъсъкът между програмирането на мозъците ни, което се е случило в рамките на няколко милиона години еволюция, и странния социален балон, създаден от гимназията - безпрецедентно предизвикателство за праисторическия ни мозък.
Еволюционно ние сме подготвени да бъдем успешни в малка и постоянна група от свързани помежду си хора на различни възрасти, а попадаме в пълен кошер, гъмжащ от тинейджъри с бушуващи хормони.
Пикът на спомените
Повечето от нас си спомнят гимназията с една емоционална смесица от копнеж, съжаление, радост и неудобство. Силните емоции създават силни спомени. Дори музиката от онези години се отпечатва в мозъка ни по начин, който не може да се сравни с нищо, чуто по-късно.
Изследователи са открили, че съществува т. нар. „пик на спомените“, който показва, че най-силните ни спомени са свързани с неща, които са се случили във възрастта между 10 и 30 г.
С какво това време се откроява от останалите години? Част от причината несъмнено се дължи на промени в чувствителността на мозъка към определен тип информация през юношеските години. Емоциите са сигнал за мозъка, че се случват важни неща, а гимназиалните години са препълнени с важна инфорамация за нашите социални умения, привлекателност, статус и т.н. Тъкмо това са нещата, на които трябва да обръщаме внимание, ако искаме да изиграем картите, които са ни раздадени, за да успеем в социално и репродуктивно отношение.
Един жесток свят
Изследванията на паметта обясняват защо мисловните кадри от ученическите години остават така живи след десетилетия. Но еволюционната психология може да ни помогне в обяснението защо придаваме такова значение на тези години и защо те играят такава важна роля за това, което сме.
Например, тинейджърите често се стремят към популярност.
Както ни е известно, нашите предци са живели в сравнително малки групи. Повечето хора са прекарвали целия си живот в рамките на групата, като социалното им положение в нея се е определяло още в юношеските години.
Доколко един човек е почитан като войн или ловец, колко привлекателен е като партньор и колко буди доверието и уважението на другите – всичко това се е решавало в най-ранна младост.
Човек, възприеман като неудачник на 18, трудно е можел да има висок статус на 30. Така, от еволюционна гледна точка, съревнованието в младежките години има последици за цял живот.
Разбира се, днес онези, които имат неприятен опит от гимназията, могат да започнат почти на чисто след дипломирането. И макар да сме съзнателно наясно с това (доколкото в гимназията сме съзнателно наясно с каквото е), психологическите бутони, които се натискат в мозъка ни ни карат да бъдем погълнати от социалния си живот в този период.
Популярността може да се превърне в мания. Натискът към конформизъм пък гарантира, че няма да се отклоним прекалено далеч от ценностите на групата си. Изключването от групата в праисторически времена е било равносилно на смъртна присъда.
Всичко това изисква създаване на съюзи и демонстриране на лоялност. Резултатът е разцепването на социалния свят на множество съревноваващи се клики, търкащи се в зъбните колела на социалната йерархия.
Мамо, остави ме на мира!
У дома конфликтът е неизбежен. Родителите искат децата им да успеят, но те обикновено имат по-дългосрочна перспектива от тази на детето. Това, с което според родителите детето трябва да се занимава (подготовка на кариерата и развиване на важни житейски умения) и нещата, към които младежите са емоционално тласнати (да бъдат популярни и да се забавляват) най-често са в противоречие.
Междувременно хормоните задействат един тип „фукане“, което би увеличило привлекателността на даден човек в праисторически времена. При младите мъже донякъде все още са популярни нещата, които са били нужни за успех в лова и в битките преди хиляди години: готовността да поемаш рискове, способността да се биеш, скоростта и умението да хвърляш вярно и точно.
Младите жени са демонстрирали своята младост и плодовитост. И до днес, за съжаление, физическата красота продължава да бъде важен критерий, през който обществото гледа на жените.
Напрежението се запазва дори след години
Някога сме имали лична връзка с всеки един в групата и способността да помним подробности за техния характер, минало поведение и предвидимост е била изключително важна. Абстрактното статистическо мислене върху голям брой непознати изобщо не е било нужно.
В днешния свят, освен че трябва да обръщаме внимание на познатите си, сме изправени пред нови предизвикателства заради всекидневното взаимодействие с голям брой непознати. Мозъкът ни наистина не е програмиран за такъв тип общуване и затова се осланяме на когнитивни „улеснения“, например стереотипите, като начин да се справим.
За сметка на това естественият подбор ни е завещал вроден интерес към конкретни хора – и памет за съхраняване на тази информация. Нужно е било да помним кой се е държал добре с нас и кой - не, и колкото по-емоционален е споменът, толкова е по-трудно да го забравим.
Трудно е да забравиш, когато някой, който мислиш за приятел, те пренебрегне пред другите, флиртува с гаджето ти, или клюкарства зад гърба ти. Резултатът е силна склонност да бъдем злопаметни. Нещо, което ни предпазва да не се възползват от нас отново, но и което може да доведе до неудобни и тревожни моменти на събиранията със съученици.
Училището е може би последният път в живота, когато всякакъв тип хора просто са изсипани на едно място на принципа, че са на една възраст. След завършването на училище, както сочат изследвания, хората започват сами да се групират според образованието, политическите си убеждения, професионалните си интереси и др.
В същото време хората, с които се познавате от гимназията, остават основната група за социално сравнение. Съучениците са ваши връстници и тъй като сте започнали от едно и също място, винаги ви е интересно да научите какво се е случило с тях в живота оттам насетне. И то не за друго, а за да видите как се съотнасяте с тях.
Имайки предвид всичко това, няма да ни изненадат думите на английския поет Робърт Сауди, че „първите 20 години са най-дългата половина от живота ти, колкото и дълго да живееш“.
Източник: Science Alert
