3 фрази, които определено не трябва да казвате на детето

Някои родители обичат да изтъкват, колко всеотдайно се грижат за детето си и непрекъснато подчертават, че са подчинили целия си живот на него, отказали са се от своите мечти, за да расте и да се развива то.
И дават израз на това в общуването с хлапето.

Кои изрази е по-добре завинаги да забравим, съветва психологът Маргарита Зикова.

Майка прегръща сина си. Снимка: Getty

„Аз правя всичко за теб, а ти...“

Друг подобен израз е „Ние се скъсваме от работа, а ти“
Той се използва, когато детето не живее според сценария, който възрастните са “написали“ за него.
„За да разберете тази фраза, е важно да си зададете следния въпрос: Как сте научили детето си да изразява благодарност?
Това по същество е упрек за неблагодарносттана децата: „Ние правим всичко за вас, но вие не ни връщате това, което инвестираме“, казва Зикова.
За да научи нещо, детето трябва да има пред себе си пример на възрастен, който с личния си пример да ме показва  как се  прави.
Ако един родител се стреми да инвестира възможно най-много в детето си, без да му обяснява, че това е с цел да стане самостоятелно, това води до задънена улица.

Оказва се, че възрастните не учат децата как с благодарност. да отговарят за своето благополучие.
Достатъчно е просто да обясните това дори на тригодишно дете, например, като го помолите за нещо, например: „помогни на мама да направи това, погрижи се за нея, покажи благодарност“.
Понякога родителят забравя за своите интереси и нужди , и живее само в името на детето. Това също е задънена улица.
Всичко, от което се нуждае детето, е вашето време и участие. Двегодишно не се интересува дали ще организирате рожденния му ден в изискано кафене или клуб (за да се похвали майката на приятелки), или ще организирате прекрасно домашно парти, което той ще помни дълго.

Майка целува детето си. Снимка: Getty

Наистина, често се оказва, че родителят прави някои неща за себе си, опитвайки се да докаже нещо на себе си и да разреши собствените си психологически проблеми. Но всичко това е представено така, все едно е грижа за детето.
Някои възрастни купуват скъпи дънки и изпращат детето си на детска градина с тях. Естествено то се цапа като и с поевтините дрехи, но родителят, който е платил повече, смята, че е инвестирал повече в детето. И това е грешно.
„Грешка е, ако родителят набляга на финансовите инвестиции и прави детето обект на стоково-парични отношения. Следващата стъпка е самият възрастен да стане обект на стоково-парични отношения, защото ако едно дете се е научило да печели пари само, тогава защо да инвестира в родителите си?“ - обяснява експертът.

Родителите често чуват възмущение от тийнейджъра „Не съм те молил да правиш това за мен.“
Това казва тийнейджър, който, за съжаление, не е научен да изпитва благодарност.
Най-подходящият отговор би бил: „Благодарен съм ти за времето, което ми отделяш , готов съм да споделя това време, благодарен съм за инвестициите, които сте направили за мен: както финансови, така и човешки - сила, нерви, енергия. Но в същото време моят живот е мой живот.”
Научихте ли детето да изразявате благодарност?
Това не е просто дума а „благодаря“, а отговор и израз на загриженост.
Постепенно научете детето си не само да имитира благодарност, да произнася тези думи, но и наистина да го показва, тоест да се грижи за вас“, съветва Зикова.

2. „Защото съм по-голям. Затова“

Доста често срещан аргумент в речта на някои родители.
„Детето има нужда от обяснение – за него е важно да разбере механизма. Не „защото съм по-възрастен “, а „защото имам опит. Защото имам поглед върху нещата и това е страхотно. Затова ние двамата можем да намерим добро решение“, това е начинът да обясните на детето, според психоложката.

Майка и син разговарят. Снимка: Getty

3. „Не се разстройвай за дребни неща“

Ако искате да установите контакт с детето, тогава преди да класифицирате нещо като “дребно“ или като глупост, която не заслужава внимание, разберете какво е мястото й на тези теща в ценностната система на детето.
Може би това е много важно за него. В този случай трябва да съчувствате на детето, да споделите неговата тъга и заедно да намерите изход.й 

„Запитайте се, наистина ли е важно за него. Оттук ще започне вашето взаимно разбирателство и ще намерите онзи общ вълшебен общ език“, съветва психоложката.

Мона Василева