4 начина да накарате детето да разкаже за деня си

„Как беше в училище?" - "Нормално". Това е стандартен диалог между дете и родител.  Обмен на фрази, които не носят никака информация.

Как да стимулирате ученика да разкаже как всъщност е минал денят му, а не да се ограни до отговор, който всъщност означава „оставете ме на мира“?
Това е проблем на всички родители.
Ето няколко идеи какво да правите по въпроса.

1. Оставете детето да се възстанови

Дори възрастните, когато се приберат от работа, отделят известно време, за да се възстановят, преди мозъкът да премине от режим „работа“ към почивка. 
Представете си, че влизате в къщата и веднага някой ви застрелва от вратата:  „А какво има за вечеря днес? Какво, пак бургери?! ”,„Къде са моите неща?”,„Къде отиваме през уикенда?”.
Не е изненадващо, че ще се ядосате. 
Децата също имат нужда от време, за да се „отдалечат“ от училище и да преминат към режим „домашен“. Но поради крехката си възраст това превключване е по-трудно за тях, отколкото за възрастните.
Незрелият мозък все още не е в състояние да контролира емоциите, а в  състояние на умора процесът става още по-труден. Затова не притискайте детето, дайте му възможност да си почине и изчакайте, докато то самото влезе в контакт и иска да говори. 
Когато това най-накрая се случи, трябва да се превърнете в едно голямо ухо: не го прекъсвайте, не вмъквайте свои реплики и коментари, не отнемайте пространството и енергията на детето. Съсредоточете се върху това да слушате каквото то има да каже.

2. То възпроизвежда събитията различно

Една от причините първокласникът да мълчи като партизанин, когато го попитате какво се е случило в училище, е по-скоро биологична, отколкото психологическа.
Първият значителен етап в развитието на мозъка настъпва на възраст между две и седем години. На тази възраст, както обяснява детският невропсихолог Алисън Гопник, детето просто не може да отговори на вашия въпрос. Това се дължи на възрастовите характеристики на мозъка, който помни и извлича спомени по различен начин от мозъка на възрастен или по-голямо дете.
Така че не се дразнете, когато първокласникът не отговаря на въпросите ви.
Ето какво препоръчва Гопник: вземете програмата за деня и го попитайте точка по точка: „Какво се случи в първия час? А на почивка? А във втория час? А по време на обяда?"
По този начин можете постепенно да извлечете спомени за събитията от деня.

3. Започнете първи

Вероятно е вашият собствен работен ден е бил скучен и монотонен. Възможно е детето да чувства същото за учебния си ден.
Може би подробностите кой с кого е седял в трапезарията му се струват твърде обикновени, за да ги споменава. Но ако се опитате да разкажете на детето си за вашия ден, има големи шансове то да ви се отплати с интересен разказ.  
Няма значение дали сте програмист, касиер, лекар или довакиня.  Защото основното не са детайлите, а самият факт, че споделяте с детето какво ви е разсмяло и какво е изглеждало скучно.
Какво за вас е било трудно и какво лесно. Какви грешки сте допуснали. Какви интересни хора сте срещнахнали през деня.
Това ще насърчи детето да сподели с вас своите емоции, мисли и наблюдения.

4. Задавайте прости въпроси

Ако подозирате, че детето ви е обект на тормоз в училище, не задавайте директни въпроси. То  вероятно няма да ви каже нищо. По-добре е да започнете с прости, но целенасочени въпроси за това с кого играе и общува  в училище и как се случва това. Например: "С кого играех днес?", "Какво играехте?", "Какво обичате да правите с други момчета?" 
Ако това не работи, можете да използвате книги, филми или телевизионни предавания за тормоза, за да помогнете на детето си да се отвори и да започне разговор. 
Дори то да не е жертва на тормоз, тези разговори ще му покажат, че ако е необходимо може да говори с вас по всяко време .

По материали на сайта Lifehacker, Мона Василева