5 въпроса, които да си зададем, преди да почнем да възпитавеме

Четири родителски стила на възпитание са описани още през 60-те години на миналия век от психолога Диана Баумринд.

Авторитарен, когато родителите контролират и потискат децата, изисквайки абсолютно подчинение. „Аз казах така“ - е мотото на това възпитание.

Разрешаващ или либерален,  когато в семейството няма правила и възрастните задоволяват всички капризи на децата.

Има и авторитетно възпитание, тоест чрез даване на пример, когато родителите отговарят на нуждите на децата, но в същото време ясно обясняват какво очакват от тях и изграждат открит диалог.

Четвъртият тип - небрежното родителство, е черешката на тортата. Родителите уж ги има, но въщност не участват във възпитанието. Те не изискват нищо от децата си, но и нищо не им дават.

Майка и син разговарят. Снимка: Getty

Съвременните психолози са сигурни: дори без да го осъзнаваме, ние се връщаме към моделите, които нашите родители са „заложили“ в детството ни. Или ги приемаме напълно, или ги отхвърляме.
Случва се подсъзнателно и в това няма нищо лошо. Това е просто факт: начинът, по който сме били отгледани, влияе върху начина, по който възпитавате детето си.

Но дори ако вашите майка и баща са били перфектни родители, вие трябва да формулирате свои собствени принципи и да определите своя стил на родителство, който да подхожда на вас и вашите деца и на никой друг.
И за да направите това, трябва да си спомните за детството си и да си отговорите на въпроса какви страхове ви спират сега.

„Например някой е имал авторитарни родители, които строго са го контролирали. Затова сега се той се страхува да не ограничава по някакъв начин детето си и се движи към всепозволеност“ , дава пример  психологът Сара Брен.

Всеки има срахове, дори тези, чието детство е било безоблачно. За да ги изчислите сега, трябва да си спомните как сте отгледани.
Направете един вид „инвентаризация“ на преживяванията си от детството.

Психологът Наника Кур кани родителите сами да отговорят на 5 въпроса.

- Когато бях на същата възраст като децата ми, каква връзка имах с родителите си?

- Притеснявам ли се, че децата ми ще изпитат същите негативни емоции като мен?

- Притеснявам ли се, че детето ми може да избегне всякакви негативни емоции и ревнувам ли от това?

- Страхувам ли се да стана същият родител като моите майка и баща?

- Имало ли е определени емоции, които не ми е било позволено да изразя?

Д-р Кур обяснява: реакцията ви към дадена ситуация често е свързана с това как родителите ви биха реагирали на нея: мъмрене, наказание или дори пренебрегване.
Вие от своя страна ще направите или същото, или абсолютно обратното.

„Можете напълно да не одобрявате възпитателните подходи на вашите родители, но е полезно да се опитате да погледнете на ситуацията през техните очи. Трябва да помните, че най-често те са се опитвали да направят всичко възможно за вас и да го направят по начина, по който наистина са смятали , че е правилен. И това е важна част от вашия ранен опит", казва психологът.

По материали на Huffington post , Мона Василева