6 неща, които детето учи само с татко

Майките могат всичко. Така е, въпреки, че може да се спори. Защото таткото има ексклузивни умения по отношение възпитанието на децата.
За тях разказва психологът  Артьом Драконов, баща на две деца пред  letidor.ru.

Представата за семейството в съвременното общество всеки ден се променя, но ролята на майката и таткото във възпитанието на децата - не.
А от хармоничното разпределение на задачите, от синхрона и сътрудничеството им в голяма степен зависи как ще се развива детето.
И така – какво може да прави татко, а мама – не?

Таткото е стимул за ранното развитие

Активната роля и присъствието на бащата в живота на детето допринася за по-бързото развитие и формиране на връзката между лявото и дясното полукълбо на мозъка, както и за развитието на речта.
Майката и детето са като едно цяло – имат много силна емоционална връзка, а таткото е катализаторът на взаимодействието и комуникацията.
Бащата стимулира развитието на новороденото, затова участието му във възпитанието от самото раждане на детето, е толкова важно.

Той е гарант за самоконтрола

Детето расте и родителите са натоварени с много задачи и отговорности, а с годините добиват и повече начини да общуват с него. И, ако майката е тази, която учи детето да разбира и да изразява емоциите си, то задачата на таткото е да го научи да ги контролира. Този роля по-подхожда на мъжа.
Урокът как в различни ситуации да държи емоциите под контрол, слага стабилна основа за бъдещето, когато детето ще трябва да гради поведенчески модел.

Таткото показва как се решават конфликти

Майката по-принцип е с по-мек и благ характер. А със своя пример бащата, понякога строг и дори жесток в дадени ситуации, помага на малчугана да усети и да не прекрачва границите на позволеното. ​
Това умение е много важно за децата, които се учат да градят независими взаимоотношения с останалите. Обикновено именно бащата е този, който адекватно оценява ситуацията, правилно реагира в конфликти и успява да ги избегне.
Детето, което познава и защитава личния си периметър, от рано ще се научи да уважава личностните граници и на другите хора.

Таткото дава увереност

В представите на детето таткото винаги е герой - той е най-добър, най-силен, най-умен. С други думи таткото е олицетворение на увереност, справедливост и защита.

Снимка: Guliver / iStock

И когато таткото отговорно подхожда към тази роля, детето приема света като едно безопасно място, в което има истина и справедливост, в което доброто винаги побеждава и хлапето винаги може да намери защита в лицето на своя герой. 

Таткото води в света на приключения

С таткото детето може да правя всякакви щуротии, да се впусне в авантюристично приключение, било то само поход из близкия парк.
Именно бащата може да го научи как да построи колиба, да запали огън, да нареже дърва. Дали мама ще е склонна да рови из пръстта, за да извади червей за риболова? А татко ще го направи с удоволствие.

Той ще изгони паяка, ще хване жабата, ще отиде в гората, за да търси следи от диви животни, ще пуска хвърчило, ще вдигне дрона във въздуха.

Снимка: Guliver / iStock

Малчуганът знае, че това може да направи с татко ... и не само да го направи, а с интерес и с увлечение да играе с него. Защото мъжете дълбоко в себе си дълго време остават деца.

Татко гарантира защита и увереност в себе си

Кой, ако не таткото може да изпрати дъщерята на среща и да ѝ даде напътствия, така че тя да се чувства уверена. Да ѝ каже, че тя е най-хубавата, най-любимата и да обещае, че ще клъцне главата на ухажора, в случай, че той не може да оцени това.
Това естествено може да направи и мама, ако е шампион по кик бокс, например. Но във всеки случай таткото е длъжен да е стълбът, на който децата винаги могат да се подпрат, и от когото могат винаги да очакват поддържка и подкрепа.

Татко+мама – това е щастието

Едно от големите предимства на бащата е, че може да учи детето как да взаимодейства с материалния свят.

Снимка: Guliver / iStock

Докато майката го въвежда в света на чувствата и емоциите. И само, ако тези два важни за детето свята се обединят, то може да получи хармонично и пълноценно развитие като личност.

Мона Василева