Не купувам пелени за дъщеря ми

Когато стана на половин година, дъщеря ми започна да се бунтува против памперсите – дърпаше си крачетата и риташе, въртеше се във всички посоки и късаше пелената с ръце. Тогава реших, че не бива повече да тормозя детето. Оказах се права.

Все пак, в началото имах някои колебания дали да се откажем от памперсите - дъщеря ми първо беше доволна от тези хигиенични принадлежности, а после изведнъж стана обратното.

Смущаваше ме това, че детето спи заедно с нас, а да се събудиш в локва не е велико изживяване. Така че се налагаше да ставам преди потопа, но определено си струваше.

Когато бебето една нощ се събуди, защото беше гладно, първо го занесох над мивката, на която то весело тропаше, после повторихме процедурата и след хранене - и спахме мирно и тихо до сутринта.

Почти веднага стана ясно, че оптималното време за детския тоалет е след сън и след хранене. Трябваше веднага да избърша всичко, след което да занеса детето във ваната.

Първоначално на помощ дойде традиционното „пиш-пиш-пиш“ или пуснатия кран на водата, но детето бързо разбра какво се иска от него и всичко започна да става съвсем естествено.

Дъщеря ми се търкаляше из стаята голичка като маугли, а засечки се случваха максимум веднъж седмично – когато се разсейвах с нещо или тя се заиграваше. След няколко месеца, когато тя започна да прави първите си стъпки, всичко стана още по-лесно.

С гърнето веднага ни провървя - детето буквално се впи в него и го грабна още в магазина. Отначало си го слагаше на главата и изобщо се забавляваше всячески с него. После започна да сяда на гърнето за няколко минути и постепенно започна да го използва по предназначение.

Много бързо детето реши да си го иска само: издаваше смешни хриптящи звуци и го показваше с палчета, а после изтичваше и сядаше на него да пишка.

Вторият момент, който предизвикваше притесненията ми, беше свързан със слинга. Дъщеря ми си стоеше в него от раждането, не искаше и да чуе за бебешката количка и се опасявах, че когато поиска да отиде по нужда, просто няма да успея да го размотая навреме.

Но напразно се бях притеснявала – за цялото време от момента на отказа от памперс тя нито веднъж не напишка слинга. Можехме да се разхождаме цял ден в парка и я вадех час по час от него, за да си почина. Тогава тя си вършеше работата. Разбира се, в чантата си винаги нося мокри кърпички и шише с вода за измиване.

Сега дъщеря ми е на две годинки и от няколко месеца не е нужно да я контролирам – обявява гръмко намерението си да седне на гърнето, самичка си събува гащичките, сяда и после ме моли да я измия.

С нищо не съм я принуждавала – желанието да махне пелените си беше лично нейно. Затова съм сигурна, че децата не бива да бъдат заставяни да правят неща, за което още не са готови.

Ксана Файрклоуг, detstrana.ru