Първи стъпки след питката

Прощъпулник или какъв искам да стана

Снимка: Guliver / iStock

Типично български празник ли е прощъпулникът?

Детето прави първи стъпки и по традиция семейството у нас организира прощъпулник – момент, с който не само отбелязва новия период от развитието му, но и влага много символика. В социалните мрежи ще прочетете, че това е древен, типично български ритуал. Ама не е съвсем така.

Празнуват го и съседни народи, макар и по различен начин.

В Русия например, когато бебето проходи, майка му пече специален хляб и черпи с него съседи и приятели. Това се прави у нас в сливенско.

В Армения пред хлапето се разпръскват предмети, то избира един от тях, който е символ на бъдещето му. 

В Казахстан, а и в някои съседни страни, има различен ритуал наречен “разрязване на букаите“ - крачетата на детето се вързват на осморка с въженце. След това майката или бабата ритуално го разрязват с ножици или нож.

Традицията идва от езическите вярвания, че съществуват 3 свята – подземен, земен и небесен. Човек се ражда от подземния свят, а след смъртта си се отправя към небесния.

През първата година от живота на детето връзката с подземния свят е много силна. Затова то е слабо и не може да ходи. А проходи ли, връзката трябва да бъде прерязана, за да се освободи както физически, така и духовно.

Въженцето може да е от кожа, може да е от коноп или от черни и бели конци, както и да е изплетено от пъстри прежди. Всеки материал носи различна символика. Всеки цвят – също. Белият – за да израсне благороден, зеленият, за да живее дълго, червеният – да е богат.

Снимка: Guliver / iStock

В други страни пред детето се простира бяла пътека – символ на чистота. И докато то върви, родителите посипват пред него бонбони, монети, цветя. Отново символи за бъдещия му живот.

У нас прощъпулникът има различни имена и в различните райони на страната се празнува с различни ритуали. Известен е като престъпулькя в гоцеделчевско, проходница – в Петрич, пресъпулка – в Хасково и Кюстендил, пристъпник – Сливен, прощапалник – в пазарджишко, а в Монтана го наричат прохождана.

Според църквата празникът трябва да се направи понеделник, сряда или неделя.
Майката меси кръгла питка без украса (в някои райони на страната я украсяват със символи – слънце, птички, цветя, другаде я мажат с мед). Няма специална рецепта.

Преди да се сложи във фурната да се пече, детето стъпва отгоре – така питката носи отпечатък на стъпалото му.

По традиция погачата може да се търколи и детето да тръгне след нея към предмети, които са подредени пред него, за да си избере един от тях.
Другаде питата се чупи и раздава - майката тича от врата на врата при съседите, без да се спъва, за да не се спъва и детето в живота. 

Парче от питката и различни предмети се редят пред детето и то трябва да си избере един от тях. Той символизира бъдещата професия.
И естествено родителите подбират предмети, които гарантират престиж, успех и пари – писалка, книга, количка, портмоне, вестник, стетоскоп, топка, гребен, калулатор, лъжица ...

Ето още идеи, които, ако не ви подсетят за интересите на детето, със сигурност ще ви разсмеят.

Мона Василева

Коментари
Последни видеа