Детето проявява жестокост към животните

Когато детето расте в дом, където има домашен любимец, обикновено свиква и се привързва към него. Родителите са спокойни, че съжителството възпитава у хлапето чувство за отговорност. Много от тях обаче не знаят, какво да правят, ако то изведнъж започне да се отнася грубо към домашния любимец.

Всяко дете е уникално и какви са мотивите за проявата на агресия, не е ясна. Родителите трябва да се ориентират.
Ето обясненията и съветите на психолог.

Често в желанието си да покаже колко много обича котето, малкото дете може да го стисне толкова силно, че животното да се уплаши.
То може да откъсне крилете на пеперуда не за да я нарани, а за да види какво ще прави сега, ще може ли отново да лети?
Малките деца не разбират по какво кученцето се различава от плюшената играчка. Водени са от любопитство и спонтанност може да стиснат, мачкат, да дърпат ушите и опашката и на кучето.

Обяснете кратко и ясно

Смята се, че до три години детето не знае и не прави изводи и заключения. Ето защо е необходимо веднага да изразите недоволството си, но възможно най-кратко и ясно.
След това не му позволявайте изобщо да докосва кученцето или котето в продължение на няколко часа. 
И, разбира се, важно е да го научите как да се отнася с животните. Покажете му с пример как да държи в ръце домашния любимец и как да си играе с него.

Тревога

Ако след това то не спре да измъчва безобидни червеи, жаби, бръмбари ..., трябва да внимавате: често това може да е така нареченото заместване – с други думи прехвърляне на действието от недостъпен обект към достъпен.
Това се случва, когато в семейството има постоянни кавги или ако родителите твърде често се карат на детето.
Ядосаното дете може в началото да чупи клони, да къса цветя, да къса трева и да хвърля. Ако родителите оставят подобни действия без отговор, тогава ще дойде ред на безобидните кученца и котенца - само защото те няма да могат да се защитят сами.

Как да реагираме

Говорете с детето, обяснете му, че кучето, котето и пеперудата са живи и са наранени.
Кажете с прости думи, че ако откъснете крилете на пеперуда, тя няма да може да лети, няма как да си набави храна и ще умре.
Важно е незабавно да спрете подобно поведение и да обясните по достъпен начин, че е бива да наранява животни, да счупи храсти и да обижда, тези, които сами не могат да се защитят.
Ако детето расте в атмосфера на всепозволеност, това често води до агресивно поведение.

Дете гали куче. Снимка: Getty

Срам ме е

Агресията като обратна страна на покаянието не е необичайна.
Ако детето разбере, че е направило нещо лошо или действията му са довели до някаква беда, то изпитва чувство на вина или срам. Неспособно е да го изрази, но несъзнателно става лошо и отбранително.
А както знаете, най-добрият начин за защита е атаката. Разбира се, за тези, които не могат да защитят себе си по адекватен начин.
Най-трудно за родителите в тази ситуация е да разграничат самото действие (ритане на котка, малтретиране на кучето) и чувството (негодуване или срам), довело до такъв изход.
Не забравяйте да кажете на детето, че не харесвате поведението му, скарайте му се, като опишете конкретната постъпка – че е наранило животното, а не защото се е ядосало.

Нов член на семейството

Когато в семейството се появи друго бебе, по-голямото дете неволно изпитва чувство на объркване и ревност. Преди това то е било център на света и е било обградено с цялата майчина и бащина любов.
Сега ситуацията се променя драматично и голяма част от любовта вече се насочва към вечно крещящия „пакет“ в леглото на мама. Всичко това води естествено до ревност.
С течение на времето тя намалява, но в началото със сигурност детето ще трябва да я изрази и „отлее“. Може да се прояви с някакво агресивно действие - да речем, по отношение на домашен любимец.
Не позволявайте на ситуацията да се развие. Опитайте се да общувате колкото е възможно повече с голямото дете.
Запознайте го с новия член на семейството, позволете на баткото да го гали, целува бебето, възхищавайте се заедно на първата му усмивка.  И не забравяйте да кажете на по-голамото дете, че много  обичате, и появата на бебето няма да повлияе на вашата безгранична любов към него.

Лош пример

Често родителите забелязват лошото поведение на детето, но пренебрегват собствените си неприемливи действия.
Бащата може да подритне бездомно куче с крак. Детето копира подобни действия с много по-безпомощно животно. И тогава всичко това, разбира се, се превръща в навик.
Следете собственото си поведение: не бийте и не наранявайте животни каквите и да се те.  Опитайте се да обясните на детето си, че това е непремливо, ако видите как някой друг проявява жестокост.
Прочетете заедно книга за умни и бързи животни, които са били приятели с човек и са му помогнали в трудна ситуация.

Съвет от психолози

Дори и най-малката проява на жестокост не бива да се пренебрегва. Детето трябва да бъде спряно, провинението му да бъде обяснено, а грешката да бъде поправена: погалете и успокойте животното, например. Нека вашият син/дъщеря направят същото.
Добър начин за справяне с детската агресияе  разиграването на ситуацията.
За да направите това, се опитайте да организирате ролеви игри: например, оставете кучето играчка да защитава любима кукла.
Ако в къщата има домашен любимец, оставете детето активно да се грижи за него.
То трябва да знае, че едно коте, рибка, хамстер, куче ... се нуждае от грижите му.

Мона Василева