Игри по Монтесори: как работят?

„Играта е работа на детето“, твърди Мария Монтесори, изразявайки концепция, която може да бъде неразбрана и дори плашеща за някои, които свързват действията на детето с думата „работа“. Но изборът на известната педагожка да дефинира детската дейност по този начин произтича именно от необходимостта да се отдаде дължимото значение на това, което децата правят свободно. Защото, докато играят, те всъщност изграждат полезни умения и работят върху себе си. Ангажирането на ръцете при отваряне и затваряне на чекмедже, подреждане на блокчета или натискане на бутон, e реално, сериозно и фундаментално за развитието на фината моторика, координацията, ориентацията и следователно интелектуалното развитие.

Малко дете е концентрирано в дейността си.

Снимка: Shutterstock

Среда и повторение на жеста

Детето търси в обкръжението си това, което може да му осигури психологическа храна и интелектуално обогатяване. Подхожда и се посвещава на нея с всеотдайност, концентрация и изключителна сериозност, правейки го естествено, без да бъде обучавано. Това е „вътрешен учител“, който го насочва към дейностите, които водят до продължаване на неговото психофизическо развитие. „Детето в крайна сметка се потапя в упражнението си с такава интензивност на вниманието, че вече не забелязва нещата около себе си и продължава да работи, повтаряйки еднообразното действие десетки и десетки пъти. Това е феноменът на концентрация и повторение на упражнението, с който е свързано вътрешното развитие“, казва Мария Монтесори.

Направи си сам Монтесори игра

Когато едно дете не е в състояние самостоятелно да се занимава с конструктивна дейност (защото е уморено, разколебано или отегчено), родителят може да му предложи дейност, която да го предпази от прахосване на енергия. За тази цел има редица игри Монтесори, които са полезни за детската работа. Това са предимно игри „Направи си сам“, изискващи прости материали, които се намират във всеки дом или са леснодостъпни. Монтесори предлага да се използват тези игри като част от дейност, като се следват няколко прости насоки:

• Естетически ред или избор на цветове и материали, които се съчетават добре;
• Внимателен подбор на използвания материал (красив, непокътнат, здрав);
• Точна цел на дейността.

Но коя игра Монтесори е най-подходяща за едногодишно дете? А какво да предложим на 3- или 4-годишното?

Игри Монтесори за едногодишни деца

Декантиране

Играта Монтесори на сипване и изпразване е любимо занимание за малките деца. Повтарянето на едно и също действие е синоним на концентрация и саморазвитие.

За нея ви трябват две еднакви големи купи, в които може да поставите щедро количество орехи в черупки или нещо друго, достатъчно едро, за да не бъде погълнато. Постелете одеяло на пода и дайте на детето черпак или лъжица, с които то да прехвърли орехите от едната купа в другата. А може да го оставите да го направи и с ръце, няма никакво значение.

По цветове

Покрийте три еднакви стъклени буркана с цветна хартия, използвайки основни цветове. В достатъчно голям съд поставете 30 дървени пръчици: 10 боядисани в червено, 10 в синьо и 10 в жълто, дори и само частично. Целият този материал може да се подреди върху поднос. Задачата на детето е да пъхне всяка пръчица в буркана със съответния цвят. Ако ви притеснява стъклото, може да увиете с цветна хартия празни метални кутии от кафе или нещо друго.

Игри Монтесори за деца от 3 до 6 години

Животни в околната среда

Разпечатайте различни природни среди (ледник, гора, ферма и др.) на големи листове хартия, например А3. Ламинирайте изображенията, за да бъдат по-издръжливи. Поставете фигурки на животни в кошница или кутия, ако имате такива, или ги разпечатайте и ламинирайте. Задачата на детето е да избере животно, да опита да го разпознае и назове, след което да го постави в естествената му среда. Тази дейност може да вдъхнови родителя да разкаже повече за физическите характеристики, начина на живот и хранителните навици на животните, което да събуди любопитството на детето.

Колкото по-големи са децата, толкова повече животни може да добавяте, за да усложните задачата. А и историите ви могат да стават по-подробни. Важно е изображенията да са реалистични, а пропорциите между животните да са правдоподобни. Ако изберете триизмерни животни, спрете се на такива, които са добре изработени и богати на детайли. По този начин информацията, която детето получава, ще бъде възможно най-правдива.

Родител насърчава детето да играе.

Снимка: Shutterstock

Разбиране на детето по време на игра

Родителите често не разбират мотивацията на детето за определена дейност или игра, затова и бързат да го прекъснат. В действителност детето е концентрирано и следователно ще се ядоса много. Тази реакция обикновено се нарича „истерия“.

Трябва да се има предвид обаче, че начинът на действие на детето по време на работа (игра), особено нейната цел, е много различен от този на един възрастен. Детето не извършва дейност, за да постигне цел, а от чисто удоволствие, за да оформи себе си, ума и тялото си. То действа чрез повторение на упражнението отново и отново, а краят на дейността е продиктуван от вътрешни, а не външни и социални мотиви. Дори умората няма да спре дейността му, тъй като именно в края на играта то ще се почувства пълно с енергия.

Законът за най-малкото усилие, свързан с максимални резултати, е присъщ на труда на възрастните (продуктивния труд), контекстуализиран в рамките на социалната и свръхестествена среда, в която живеят. Това обаче не е характерно за труда на децата, които изразходват големи количества енергия, без страдание или жертва, а с естествена и инстинктивна отдаденост.

Насърчаване на концентрацията по време на игра

Лесно е да разпознаете дете, което работи: докато играе, лицето му е сериозно, тялото му е спокойно, ръцете му се движат бавно, разсейването му е трудно. Дете, което не е конструктивно ангажирано с дадена дейност, е неорганизирано, хаотично, говори и действа едновременно, отмества поглед от играта, не използва материалите внимателно и се нуждае от насочване към конструктивна дейност. Защо Монтесори ни казва, че педагозите трябва да шепнат, когато говорят с децата? За да не ги безпокоят и да насърчат концентрацията им.

След няколко години детето ще разбере, че не само неговите собствени нужди са единствените, които има, но и тези на другите. То ще се научи да се подчинява на чуждата воля, след като се е научило да се подчинява на своята. Приемането, търпението и нежността, с които подхождаме към него, му помагат да расте хармонично и го предпазват от моменти на фрустрация и гняв. Понякога прекъсванията са неизбежни, когато са резултат от липса на внимание.

Когато едно дете свободно избира играта, която иска да играе, нека му дадем времето и тишината, които заслужава. Ако това не е възможно, нека поне се опитаме търпеливо и любезно да се съобразим с възраженията му, като обясним причините за нашите решения и признаем голямата жертва, която детето прави, за да отговори на нашите желания.

Деси Тодорова по материали от Uppa