Как да отключим говора на бебето

Първите думи на детето просълзяват не само майката, но и цялата рода.
Всички се вслушват и повтарят след ного. Хвалят го и го насърчават. Той/тя вече казва „ма-ма“ , „ба-ба, „та-та“.

Причината е ясна. Все по-често се обсъжда и пише за говорното изоставане, късно проговаряне, което може да е сигнал за забавено общо развитие.
Затова, когато чуете първото „Ма-ма“, земята под краката ви изчезва и политате в небесата.
Но преди детето да проговори истински, ще трябва да извървите дълъг път.

Майката на две деца, Татяна Турбал, сподели как е помогнала на най-голямо да проговори лесно и бързо.

Момиченце, което говори. Снимка: Shutterstock

По някаква причина много се тревожех дали бебето ми ще проговори на време и започнах да развивам речта на дъщеря ми още от първите дни от живота ѝ.
В началото бяха монолози. Бях търпелива, бърборех непрестанно – и чаках.
Усилията ми не бяха напразни. На една година и четири месеца дъщеря ми повтаряше след мен прости думи: „мама“, „вода“, „баба“.
Три месеца по-късно тя спокойно казваше „куче“ и „кола“.
На две години тя говореше прости фрази и започна да произнася звука „р“.

Стигнах до този резултат до голяма степен интуитивно.
Прилагах доста прост план стъпка по стъпка.

Стъпка 1. В режим на латерна

Как: Бъдете нещо кото живо радио или латерна. Дъщеря ми заспиваше с моите истории и песни. Слушаше ги , докато беше будна. На помощ дойдоха и роднините. Баби, дядовци пееха и рецитираха с удоволствие.

Резултат: Няма особено значение дали детето разбира или – не. Нищо не може да замени живата реч. Децата се нуждаят от словесен контакт.
Отначало речта се развива чрез имитация. Малчуганът потепенно трупа словесен запас. Активният му речник се развива постепенно. А детската реч се доближава до тази на възрастните едва към петгодишна възраст.

Стъпка 2. Дръжте се като смешник

Как: Правих смешни гримаси на дъщеря си, надувах бузите си и ги засмуквах. И всичко това беше съпроводено със звуци: цъкане с език, мляскане с устни, бръмчене и съскане.

Резултат: Дъщеря ми повтаряше тези звуци след мен. Играта едновременно я забавляваше и тренираше артикулационните ѝ мускули.
Това е много важен етап за проговарянето.

Стъпка 3. Повтаряйте много пъти едно и също нещо

Как: Първо, повтаряйте прости думи като „дай“, „бум“ или думи, съставени от две еднакви срички като „татко“, „мама“ или „баба“. Правете това игриво, с усмивка и без натиск.

Ако виждах предмети, които знаех, че дъщеря ми познава, ги сочех с пръст и чаках. Тя опитваше да ги каже, аз мълчах и я насърчавах да ги казва правилно.Ако думата беше дълга и сложна, първо я повтарях сричка по сричка и едва след това я казвах изцяло.

Резултат: „Ономатопеята е много важна и не бива да се пренебрегва. Обикновено се използва за обозначаване на действия (например влакът върви „ту-ту“, водата капе „кап-кап“, часовникът тиктака „тик-так“ . Трябва обаче да се уверите, че детето не се забива на този етап , а в един момент трябва да премине към следващия етап – да произвесе познатите думи.
Най-лесно е като го наблюдавате какви звуци вече произнася. Например, вместо „кап-кап“, в даден момент може да предложите да каже думата „вода“. И ако успее, не се връщайте кам „кап-кап“. обясни Олга Хорева.

Стъпка 4. Правете се, че не разбирате детето

Как: Ако дъщеря ми използваше жестове, за да поиска нещо, въпреки че можеше да каже някоя проста дума, аз се преструвах, че не мога да разбера какво иска.

Резултат: Тази техника работи, когато детето вече казва някои думи. Но е изключително важно да не се прекалява . Децата реагират различно на недоразумения. Някои започват да крещят, ядосват се или плачат. В тези случай е по-добре възрастният да покаже - да произнесе желаната дума.

Стъпка 5. Помолете да дешифрирате молбата

Как: Помолих дъщеря ми да обясни значението на една дума. Така „дай“ стана „Мамо, дай ми вода“.

Резултат: Най-лесният начин да помогнете на детето да формира проста фраза от две думи е като зададете уточняващ въпрос.
Когато то каже „ходи на разходка“, попитайте с кого отива и къде.
Децата обикновено овладяват прости фрази до двегодишна възраст. Тези, свързани с ежедневните домакински неща, се появяват най-бързо.

Понякога се случва родителите да се занимават търпеливо с детето, а то да мълчи. След това, на три или четири години, внезапно започва да говори с изречения. Това също е нормален вариант и обикновено се проявява по наследство. 
Как може да разберете дали всичко е нормално, дали този скок ще се случи в някакъв момент или има отклонения в развитието на речта?

Наблюдавайте дали детето разбира думи, отправени към него. До двегодишна възраст това обикновено се случва.

Мона Василева