Как да преодолеем страховете, които ни спъват

Има неща в живота, които ни плашат толкова много, че не можем да се изправим пред тях. Тъй ги приемаме като наш недостатък, всеки път, когато се сблъскаме с тях, изпадаме в ужас да не сгрешим. И… правим грешки. Кои са най-честите страхове, които ни спъват, и има ли начин да се научим да ги преодоляваме? Ето разказите на реални хора, препатили и намерили изход от своите проблеми.

Жена остава без работа.

Снимка: Shutterstock

Страх от загуба на работата

„В продължение на 20 години бях служител в една и съща фирма, от държавния изпит до момента, когато синът ми постъпи в гимназия. Спокойна и сигурна рутина“, спомня си Лора, архитект и разведена майка. Но балансът внезапно бил нарушен и тя останала без работа.

„Чувствах се като потъващ сал в морето. Нямах друг изход: започнах бизнес на свободна практика. Чуках на всички врати, поръчките пристигаха бавно, а заплащането беше мизерно. Колкото повече намаляваше обезщетението при уволнение, толкова по-несигурна и неадекватна се чувствах. Дори най-лесните проекти ми изглеждаха като непроходими планини. Работех денонощно, измъчвана от идеята, че ще остана без работа. Приемах всяко предложение, без почивки и почивни дни“, разказва тя.

В крайна сметка Лора стигнала до срив и се наложило да посещава няколко години психотерапия, за да стъпи на краката си. Не успяла да подобри веднага икономически условията, но се научила да не прави всичко на всяка цена, а да забавя темпото, за да може и да си почива, както и да избира това, което наистина й харесва. Второто й дало възможност да работи по-креативно и да получава след това по-добро възнаграждение. „В края на краищата, бях вече веднъж загубила работата и оцелях. Видях, че не е толкова страшно. Дори салът да се преобърне, ти вече си се научил да плуваш, и ще се спасиш. Така страхът вече го няма“.

Лора, 52 години

Страх от самота

До 58-годишна възраст Франческа била обвързана и щастлива. Но изведнъж съпругът й решил да търси щастието си на друго място. Франческа се паникьосала, че завинаги ще остане сама. А била на години, когато нямала особени възможности за връзки.

„Социален натиск, несигурност, изведнъж всичко се стовари върху главата ми. Приемах липсата на връзка като мой провал. И не ставаше дума за секс, а за самота. Исках да имам човек до себе си, с когото да остарея заедно“, обяснява тя.

Всъщност проблемите на Франческа не били породени от конкретната случка, а от факта, че се е омъжила в зряла възраст, защото дотогава прехвръквала от връзка на връзка, търсейки идеалната. Избирала мъжете, подлагайки качествата им на истинска дисекция. Но така и не намерила смелост да направи дисекция на собствената си мания, за да разбере защо не се получава. В крайна сметка се омъжила за „последната си възможност“, която се оказала и илюзия, макар бракът им да бил сочен за пример. Но истинска любов така и нямало.

„Бракът ми беше стабилен и щастлив, имахме 2 деца. Но явно не съм била достатъчна за бившия си съпруг“, размисля тя. Какво решение намерила? „Прогледнах, когато видях как опитва да манипулира и отчуждава децата ни от мен. Отне ми много време да отворя очи за истината. Приех фактите и се научих да живея по нов начин, да се грижа повече за себе си и да отговарям на истинските си нужди. Разбира се, липсва ми мъжкото рамо в живота, но поне съм спокойна“.

Франческа, 60 години

Страх от кучета

На 4 години Линда тичала по тротоара, за да стигне до входната врата на къщата си. Изобщо не очаквала немската овчарка на съседите, която познавала добре и иначе била добро куче, да скочи изведнъж върху нея. Ударът бил силен, кучето и момиченцето паднали на тротоара. Не е ясно кой е бил по-изплашен, но оттогава Линда развила свещен страх от всяка разновидност на кучета. Дори се разделила с една от големите си любови, тъй като момчето имало куче и нямало как да съжителстват.

„Това, което ми помогна, беше страстта ми към пеенето. Заради нея се преместих от Флоренция в Милано, за да уча оперно пеене. Трябваше да плащам сама наема си и бях готова на всякаква работа. Една от първите, които ми предложиха, и нямаше как да откажа, защото бях без пукната пара, бе асистент в център за йога с малки кученца. Упражненията се правеха по обичайния начин, но през това време между курсистите се разхождаха спокойно дакел, пудел и голдън ретривър. Аз имах задача да ги пускам и прибирам. Видях как присъствието им отнема стреса и напрежението. При мен това проработи. Някой ден ще си взема куче“.

Линда, 20 години

Притеснен баща.

Снимка: Shutterstock

Страх, че си лош баща

„Моят дебют като баща беше пълен провал. Припаднах в родилната зала и трябваше да ме свестяват с шамари“, заявява Марио, 30-годишен баща на малкия Дими.

Лошото било, че дори у дома, Марио така и не успял да се почувства готов за тази роля. Страхувал се от всичко: да не падне сина му на земята, да не остане гладен, да не е жаден, да не се разболее и т.н. Когато детето навършило 6 месеца, партньорката му решила да отидат с бебето на разходка в планината. „Ужасна идея! За беда тогава се случи първия инцидент. Тя отиде да купи нещо за ядене и в това време Дими някак се изтъркаля от бебешката си кошница. Падна от ниско и върху тревата, но аз щях да умра. Нищо не му стана, но оттогава отказвах да остана сам с него“, припомня си той.

В навечерието на втория си рожден ден момченцето се разболяло и получило конвулсия, заради високата температура. Марио изпаднал в ужас и едва набрал номера на спешна помощ. Като насън чул какво му казва парамедикът да направи, докато линейката пристигне. Това обаче се оказало решаващо за него и той едва тогава осъзнал, че е баща и от него зависи да се грижи за детето си.

Марио, 30 години

Страх от провал

Иван е музикант в група, а музиката му е харесвана от младите хора на възраст между 20 и 30 години. Обожава работата си, но дебютът му бил катастрофа. „Първото ми участие на сцена последва това на известен музикант. В първите 10 минути залата се изпразни, а доскоро имаше близо 600 души. Всички използваха момента да излязат навън да пушат, докато отново се върне любимецът. По тялото ми изби студена пот. Исках да избягам и да се скрия, но все пак имаше няколко души, които се приближиха до мен и ме помолиха за конкретни песни, които харесват. Отне ми години да се възстановя от този епичен провал. Отказвах всяко предложение и спирах телевизора всеки път, когато показваха нещо музикално. Дискомфортът ми нарастваше, а самочувствието ми се сриваше“, разказва той.

Но друг известен музикант му помогнал да излезе от дупката. Той му посочил път, който да го изведе от подобна ситуация. „Трябваше не само аз да работя за другите, а да черпя вдъхновение и енергия от тях, за да стане моята работа привлекателна за тях. Това всъщност важи за всяка професия. Трябва да се намери връзката с хората, към които е насочен продуктът, за да бъде той успешен“, заключва Иван.

Иван, 28 години

Деси Тодорова по материали от MYP