Как да се справите с Властелина на дома

Чувате майки, които често се оплакват, че дето им се меси в разговорите на възрастните, че не дава думата на никого и изказва мнение по всички въпроси. Че се опитва да поучава и да командва, повишава глас...
Правят го както деца в предучилищна възраст, така и хлапета в малките класове.
Неприятна ситуация с още по-неприятни последствия за характера на детето.

Защо детето командва

 То се държи така, както му позволяват възрастните. Много родители изпадат в сладникаво вълнение, когато за първи път бебето посочи настойчиво с пръстче е каже: „Хъм“ - тичат да изпълнят желанието.
А няколко години по-късно то си позволява да държи тон и дори да прави забележки на възрастните. Случва се при обичайни житейски ситуации: донеси, подай, завържи, купи, направи ...
Когато не срещне отпор, то разширява сферата си на влияние, а всяко забавяне или отказ, са повод за недоволство. Дори за истерии.
Скъпи родители, обърнете внимание на глаголите, които хлапето използва. Ако те са в повелително наклонение, трябва да признаете, че детето ви командва.

Причините

1. Криза в развитието. Кризата е малка революция. Не забравяйте, че целта на всяка революция е смяна на властта. Затова в кризисни периоди се смяня не само дейността и типа общуване, но и се слага начало нови отношения.
Детето опитва да вземе лидерска позиция. Доколко ще успее да стане главнокомандващ, зависи от родителите.

2. Възпитание по модел „ център на семейството“. Прекомерното внимание от страна на възрастните, изпълнението на всяко желание, поставя детето на позиция „шеф“. А когато то заяви, че е главният, родителите обикновено се умиляват.

Илюстрация: Guliver / iStock

Смяната на настроението, киселото изражение на детското лице лицето, недоволството се възприемат като призив за действие. А понякога, за да командва, на детето не му се налага дори да говори.

3. Детската егоцентричност. Това е нещо естествено за предучилищната възраст. Светът се върти около хлапето. Мама готви, за да го нахрани, татко работи, за да може да му купува бонбони и красиви вещи. Естествената за възрастта егоцентричност се допълва и от заповедния му тон.

4. Липса на внимание. Дори да ви се струва странно, понякога желанието да командва и да управлява родителите си, идва от дефицит на внимание. Така то просто опитва да привлече внимание върху себе си. То смята за подходящо всяко поведение, включително и командването, щом така успява да осъществи контакт с родителите си. 

5. Особености на темперамента. Особености на нервната система често диктуват твърде активното поведение. Децата не умеят да го контролират и често започват да командват. Не бъркайте обаче липсата на възпитание на детето с лидерски качества. На детето не му е разрешено да командва родителите си.

Как да се държим с невръстния командир

Не се подчинявайте. В началото може и да ви забавно детето да ви командери. Може да ви се струва безобидно и затова да започнете да се подчинявате.
Дори да няма богат житейски опит, детето усеща, че добива власт на възрастните. И в бъдеще всяка съпротива от тяхна страна, ще е повод за капризи.

Перефразирайге заповедта – нека стане молба, предложение. Направете го спокойно и с усмивка:
- „Ти забрави за кажеш: моля !“

- Помоли още веднъж.

- Вероятно ти искаше да кажеш, че искаш да излезем на разходка. Аз ще помисля кога може да стане това.

- Вероятно вече сам си решил, че трябва да си събереш играчките. Аз също мисля, че трябва да ги прибереш в кашона.

Не се поддавайте на провокации. За вашето „неподчинение“ задължително ще има сцена и истерия, с помощта на които детето ще се опита да ви манипулира. Налага се да ги издържите. Помнете, че ако веднъж се поддадете и отстъпите на провокацията, постоянно ще се сблъсквате с такова поведение. Детето трябва ясно да разбере какво няма да мине.
Обяснявайте му чувствата на другите. Че приятелите не обичат да им си дават команди, че за баба е обидно, а с мама и с татко е срамота да се се държи така.

Бъдете постоянни и последователни. Изпълнявайте своите обещания, не отменяйте плановете си , заради детските капризи. Не променяйте тактиката си на поведение, дори ако около вас има други деца, роднини и приятели. Не давайте никакъв повод на детето да се усъмни, че в бъдеще ще му се подчинявате.

Дайте му пример на правилно поведение. Поискайте вежливо от него или от други деца, нещо, не разрешавайте и на себе си да командвате, научете се да се отнасяте с уважение към детето. Използвайте вежлив тон.

Не ставайте слуги на собствените си деца. Те ще имат много повече полза не да им угаждате и прислужвате, а да ги научите на коректни отношения с околния свят.

Светлана Садовникова, адаптация Мона Василева