Как да сложите граници, ако живеете с родителите

Много млади семейства не могат да си позволят да купят собствено жилище, нито да плащат свободен наем, за да живеят отделно от родителите. Принудени са да живеят заедно с тях.
И естествено трява да установят някакви правила за мирно съвместно съществуване, да сложат граници, за да избегнат спорове и кавги, и да не загубят своята самостоятелност.
Още по-трудно е да са сигурни, че тези граници ще се спазват и от двете семейства.

Защо са необходими лични граници

Възрастни родители обсъждат проблем с младо семейство. Снимка: Shutterstock

Личните граници са от съществено значение, за да могат другите да разберат как да се отнасят с нас. Кое е в рамките на приетото и допустимото и кое – не.
Границите между родители и възрастни деца обаче често се размиват. Особено в тези семейства, в които родителите са свикнали да гледат на децата си като на „продължение“ на самите себе си, а не като на отделни индивиди и са твърде авторитарни.

Например, възрастна майка, чийто единствен син се е оженил, вярва, че има право да се намесва във всеки момент в живота му.
Това най-вероятно ще влоши отношенията със съпругата му, тъй като тя се е омъжила за него, а не за майка му.
И традиционният скандал снаха-свекърва, описан картинно и във филмите, е гарантиран.

Правила за всеки ден

Баща и син спорят. Снимка: Shutterstock

Границите са необходими, за да се поддържат нормални взаимоотношения.
Без ясно очернани граници, ще тлее напрежение, което с течение на времето ще роди пасивна или активна агресия.
И двете страни се нуждаят от ясни правила за взаимодейстие помежду си.

Как на практика да се случи

Поставянето на граници не е лесна задача, особено ако един от двамата съпрузи по време на следването е живял отделно, а сега, след брака се налага да се върне в бащиния дом.
През това време всяко семейство е развило и има свои собствени установени навици.
За да предотвратите скандилите и разправиите кой какво е казал на кого, кой какво не е свършил или кого е засегнал с поведението си, следвайте няколко прости правила.

- Дръжте се като възрастен. Звучи странно, но е важно да говорите за това. Когато живеят под един покрив с родителите си, много възрастни започват да се държат като тийнейджъри.
Стари модели на поведение се задействат и вместо спокойно да изразяват нуждите си, някои си позваляват да крещят, да ругаят и да тръшкат врати.

- Бъдете благодарни. Дори да сте израснали в този апартамент и да притежавате част от него, това е домът на вашите родители и те имат свои собствени правила, установени през годините.
Не се опитвайте да съдите, осмивате или оспорвате правилата, които не пречат на живота ви.

- Бъдете последователни. Ако променяте често мнението си и не го следвате, това повдига въпроси. Ако нещо е забранено – например, да влизате без да чукате, да докосвате или местите вещите на други хора и т.н., но в един момент не го спазите, това ще създаде ненужно напрежение.

- Научете се да толерирате емоциите на другите. Ако родителите ви са свикнали да действат чрез принуда и натиск, не се изненадвайте, ако сега използват същите тактики и когато сте със съпугата си – да мрънкат, да обвиняват, да мълчат, за да ви накажат.
Научете се да толерирате гнева и разочарованието на другите хора и да не поемате отговорност за тях, като се опитвате да „поправите“ всичко, което ви дразни.

- Бъдете готови да се повтаряте повече от веднъж. Съзнателно или не, хората са склонни да тестват границите. Родителите не са изключение.
Не мислете, че можете да поставите граници веднъж и да забравите за тях: ще трябва редовно да им напомняте за правилата и, ако бъдат нарушени, да прилагате санкции.

По материали от  Parents, Мона Василева