Как мълчаливкото става бърборко

В началото на третата година от живота на детето речниковият му запас от 200-300 думи. В този период  то започва интензивно да усвоява и граматическата структура на език. Постепенно хлапето свързва думите в изречение, добавя съюзи, прелози и наречия.
За темпа на развитие и за особеностите на тази възраст разказва  детският психолог Кристина Кисиленко.

Кога ще проговори

Сроковете и скоростта на овладяване на речта са индивидуални.
До втората година пасивната реч обикновено доминира над активната.
При някои деца този период някак зацикля.
Детето може да произнася едва няколко думи, но ако разбира това, което му казвате, ако слуша с интерес възрастните, ако е активно в игрите и боравенето с различни предмети, няма защо да се тревожите все още.
Преходът към активната реч при тези деца обикновено става внезапно, нещо като „взрив“  за кратък период от време и от мълчаливец хлапето се превръща в бърборко.

Как става това

Най-важен е емоционалният контакт с възрастните.
Речта е средство за общуване. За да говори, детето трябва има потребност да общува с околните, и тази потребност се формира в ранна възраст.
Всичко около него трябва да го стимулира – да слуша жива реч, в разговорите възрастните да се обръщат конкретно към него, да му четат приказки, стихчета, да му пеят песни, заедно да слушат аудиоприказки.
Възприемайки речта, детето започва да отделя отделни думи и да различава фонемите. Развитието на фонематичния слух играе важна роля в усвояването на езика.

Снимка: Guliver / iStock

1. Не използвайте “бебешки език“

Често забавеното проговаряне се дължи на грешка на родителите – те твърде често използват в общуването „бебешки език“ като заменят обичайните думи с „бебешки“ - куку, биба, папкай ... 
Детето ги произнася така, защото има затруднения в артикулацията. Но възрастните трябва да дават пример за правилно произношение. И задължително да говорят нормално с него.

2. Правете се, че не го разбирате

За да проговори по своя инициатива детето трябва да има потребност от нещо – от предмет, който то да назове.
Ако още преди да си отвори устата, родителите бързат и му „доставят" това, което иска, то едва ли ще има стимул да я произнесе.
Добре е родителите съзнателно да се правят, че не разбират какво иска и да го питат. „Какво искаш да ти дам? Куклата ли?“
„Не те разбирам – Гладен ли си?“ 
Така те ще насърчат детето да произнесе думата.

Ето още примери как да действате:

- Заедно разглеждайте играчки и предмети като емоционално описвате действията, които правите: „Мечо, о- о , колко е мек. Голям и пухкав. С меки лапи и черен нос. Бам! Изпуснах го! Падна!“

- Четете е повтаряйте многократно стихчета и песни. Децата много обичат да слушат едно и също. Бързо запомнят текста и опитват да повторят – особено, ако възрастният направи пауза.

- Заедно разглеждайте книжки. Добре е да са с по-едри картинке, за да се виждат ясно детайлите, които да обсъждате.

- Всяка игра съпровождайте с обяснения какво точно правите. „Скачаме като кончета -скок-скок -скок!“ , „Тропаме с крачета – троп-троп – троп!“

Известно е, че речта е свързана с фината моторите – с прецизните действия на пръстите. Затова създавайте условие детето да пише, рисува, да реди пъзели, да ниже гердан, да плете шнурчета ...

Ако заниманията не дадат резултат и детето упорито отказва да говори, се консултирайте със специалист.
Мона Василева