Какво да очаквате на 2 годинки

Много родители се плашат от предстоящите 2 годинки. Но всъщност тази възраст, досущ като всеки следващ етап, през който детето ще премине, има своите плюсове и минуси. Ако сте подготвени и знаете какво горе-долу да очаквате, положителните емоции ще бъдат далеч повече. И най-вече: ще успеете да помогнете на детето да извлече най-доброто от този период, което е важно за неговото развитие. Единственото, което се иска от вас е да се заредите с повече търпение. Ето и някои полезни съвети, които ще ви помогнат да преминете през двете годинки с усмивка и спокойствие.

Двегодишно момиченце.

Снимка: Shutterstock

Защо тази възраст е важна за малчугана

На 2 годинки детето прави едни от най-големите си постижения, които със сигурност ще оставят много по-силен спомен за вас, отколкото странното му поведение. А и това е период на растеж като всички останали, в който се случват както хубави, така и лоши неща – като емоции и реакции най-вече. И те са обикновено в резултат на това, че малчуганите опитват да осмислят света, който ги заобикаля, да се впишат в него и да заявят своята самостоятелност.

Освен това с тях вече може да се общува свободно, така че те не пропускат да използват словото, за да се наложат. Пак опираме до търпението, с което трябва да се въоръжите. И не само, когато малчуганът упорито отрича нещо, а и в случаите, когато ви задава един и същ екзистенциален въпрос около сто пъти в рамките само на един ден. Той прави това, защото така трупа опит и развива уменията си да разсъждава.

Трите думи, които поставят на изпитание всеки родител

2-годишната възраст е период, подвластен на три магически думи, които сякаш са се сраснали с детето: „Аз“, „Мой“ и „Не“. Но защо се случва всичко това, какво точно да очаквате и как да реагирате?

„Аз“

Тази дума се появява, защото детето най-накрая е осъзнало, че е личност, различна от родителите си. И не само от тях, а и от околния свят. Използва я, за да може да се определи като самостоятелна личност и следователно да се разграничи от всички други.

„Мой“

Това е може би втората най-употребявана дума в тази възраст и това съвсем не е случайно. След като осъзнае своите желания и способности, детето започва да разширява своето търсене. Когато казва, че една играчка е негова, то всъщност има предвид, че се нуждае от нея в този момент. Така изразява не само себе си, но и прави опити да гради взаимоотношения с другите.

На строго практично ниво, тази играчка му е необходима, за да експериментира, тества, прецени границите, опита нови пътища, научи някои уроци. И всичко това му носи огромна информация за функционирането на обектите, взаимоотношенията и аспектите на споделяне.

„Не“

Третата дума със сигурност е тази, заради която обикновено наричат двете годинки „ужасна възраст“. Или бебешки пубертет. А причината е, че детето чрез своето „Не“ тества непрекъснато границите на толерантност на своите родители.

„Не“ обаче има двоен ефект. В първия случай малчуганът го използва, за да защити нуждата си да изследва и да се учи, поемайки рискове, като целта е да задоволи появилата се жажда за знание. Колкото повече има възможност да изживява света и да се сблъсква със законите, които го управляват, толкова по-скоро ще може да се почувства независим от възрастните, които вече познава добре. Ето защо реагира с „Не“ почти на всичко. Често придружено с гневни изблици, писъци, сълзи, тръшкане и тропане с крак, а понякога и с доста агресивно и упорито опозиционно поведение.

Във втория случай, „Не“ помага на детето да се изправи срещу ограниченията. То използва тази дума, за да може внимателно да оцени, в светлината на всички тези нови постижения и открития, колко самостоятелно е всъщност и как работи светът. На практика то тества не родителите, а себе си, и има нужда от свобода, за да продължи напред.

Създавате незабравимите спомени

Както казахме, 2-годишната възраст е не само изпитание, а носи и безброй прекрасни моменти за родителите. А това са едни от най-милите спомени, които остават завинаги в паметта им.

В тази възраст децата осъзнават себе си като хора. Те трупат с бързина знания и умения, което на моменти може да ви изуми. Сблъскват се и с трудности и точно тук идва ролята на родителите, които с любов и нежност трябва да опитат първо да ги разберат и след това да им помогнат да открият верния път.

Дете на пързалката.

Снимка: Shutterstock

Полезни стратегии

Не е нужно да затрупвате детето с изисквания, защото така ще го объркате. Достатъчно е да наложите малко правила, които да бъдат лесни за изпълнение. Така малчуганът ще има достатъчно свобода, за да изследва и да не заема контрираща позиция за всичко.

Много полезно е в тази възраст да му дадете възможност да избира, като предварително селектирате нещата, които участват в избора. Това повишава самочувствието му и му помага да развие своята самостоятелност. Но е важно да подберете такива дейности, в които сте сигурни, че ще се справи, защото в тази възраст не бива да се сблъсква с по-сериозен провал.

Използването на „Не“ ще ограничите, ако заедно правите някои от нещата у дома. По този начин детето ще преодолее усещането за безпомощност, произтичащо от „невъзможността“ да се справи. А и ще задоволи жаждата си за знания, ще стане по-спокойно и ще се опита да практикува всичко това и само, след като вече бъде по-уверено в начина, по който трябва да се случат. Не на последно място – да правите нещо заедно е полезно и за връзката помежду ви, която става по-стабилна и е пряк път към доверието.

Най-честите грешки

Не ограничавайте прекалено детето, защото то няма да търпи това. Създайте му илюзията, че е свободно да прави каквото поиска, като внимателно го следите и го насочвате деликатно в правилната посока. То ще е щастливо, че се справя само, но реално вие ще бъдете до него.

Малък трик е да му дадете възможност да реши между два избора. Така то участва активно, мисли само, избягва се разочарованието и в същото време си спестявате доста неприятни сцени. Не го оставяйте да се лута напълно само, търсейки отговори на своите въпроси. Помогнете му да разбере емоциите, които го вълнуват, да изследва, експериментира, да се срещне с непознатото, за да получи информация и се научи да разчита ситуацията.

Деси Тодорова по материали от Bambinopoli