Какво крие конфликтната връзка между майка и дъщеря

В юношеството често се случва да има конфликт между майка и дъщеря, което е напълно нормален процес и част от съзряването, полезен за момичето. Понякога обаче недоволството не стихва, а се трупа и остава дори и в зряла възраст. Какво стои зад това? И как да го преодолеем?

Разгневена тийнейджърка.

Снимка: Shutterstock

Нужда от одобрение и инстинкт за бунт

Колко от нас са крещяли: „Мамо, мразя те!“. И колко са плакали, питайки риторично: „Защо не ме обичаш?“.

Истината е, че по света има много жени като Лара и Камила, преживяли същото в своето юношество. А то, както знаем, е един от най-трудните периоди. Период, когато се колебаем между нуждата от одобрение и инстинкта за бунт, между желанието за подражание и търсенето на независимост. Защото жената, която ни е родила, е моделът, който искаме да ни вдъхновява и от който искаме в същото време да се откъснем, за да бъдем себе си.

Федерика де Паолис изследва именно тази неописуема дихотомия, като изхожда и от личната си история, на която прави щателна дисекция, за да ни накара да се замислим за най-сложната и многостранна връзка, тази между майка и дъщеря.

Кавгите между майка и дъщеря са естествени

„Това е нещото, което се променя най-сериозно с времето. Висцералната, абсолютна любов, която изпитваме в детството, се трансформира в амбивалентно, конфликтно чувство по време на юношеството“, отбелязва Грация Атили, професор по социална психология в университета Ла Сапиенца в Рим.

Според нея, родителите не винаги са такива, каквито бихме искали да бъдат. Дъщерята е нормално да се колебае между търсенето на самостоятелност, необходима й за формирането на собствената й идентичност, и несъзнаваната нужда да бъде все още защитавана.

Оттук идва и дълбокия гняв към майката, която е критикувана именно за да може момичето да се откъсне по-лесно от нея. Това е естествена динамика и обикновено с порастването омразата отшумява, ролите се балансират отново и връзката се развива във взаимно разбиране.

Защо понякога конфликтът остава и в зряла възраст

В някои случаи обаче конфликтът продължава и дори се превръща в омраза. Обикновено е тогава, когато майката е била малко присъстваща от емоционална гледна точка в живота на дъщерята. В този случай тя не се оказва „сигурната база“, способна да накара момичето да се чувства защитено и обичано. Омразата на дъщерята, която вече е станала възрастен, е нещо като иск за компенсация за това, което не е получила като дете.

Това може да се случи и ако майката е свръхкритична и авторитарна към дъщеря си, постоянно я подтиква да учи, за да успее, като по този начин опитва да компенсира собственото си разочарование и не уважава начина, по който самата тя е изградила живота си. Тук негодуванието се поражда от страданието от липсата на приемане и от чувството, че момичето е принудено да играе роля, която не й принадлежи. Напрежението нараства много често и от неизказаните думи, мълчанията, мълчаливите взаимни обвинения.

Майка и дъщеря.

Снимка: Shutterstock

Как да преодолеем конфликта майка-дъщеря

Ето я и същността на проблема. Помирение може да има само с взаимна прошка за недаденото и полученото. „Дъщерята трябва да разбере, че истинската причина не е в нея, а в неразрешените проблеми на майката“, продължава Грация Атили. Но майката също трябва да свърши своята част. И разбирането, че изливането върху дъщерята на личната несигурност, разочарование и трудности, които може би на свой ред имат далечен произход в собственото детство, не е начин да се изправим пред тях и да ги преодолеем.

Така дори може да се стигне до порочен кръг, в който майката да е принудена да има конфликтна връзка с дъщеря си, защото тя е претърпяла емоционално откъсване от нея още в детството си. Така може да не е в състояние да разбере напълно емоционалните нужди на собствените си деца. Получава се кръговрат, който английският психиатър Джон Боулби нарича „предаване на привързаността между поколенията“. Само взаимното разбиране на нуждите може да попречи на това да стане. И за да се случи трябва да работят и двете страни.

Деси Тодорова по материали от Donna Moderna