Когато се чудим дали това не е завоалирана обида
Жена гледа през пръстите на ръката си. Снимка: Shutterstock
Повечето хора харесват комплименти. Но те могат да бъдат направени по различни начини: по начин, който кара събеседника да се усмихне, или по начин, който го оставя объркан, чудейки се дали това не е обида.
Определено сте се сблъсквали с това: на работа, в общуването с познати и дори приятели, във връзки. Правят ви комплимент, но изречението е формулирано по такъв начин, че накрая се чувствате по-скоро унизени, отколкото щастливи.
Защо се случва това?

Жена преценява дали партньорът е искрен. Снимка: Shutterstock
Фалшивите комплименти са вид психологическа манипулация – пасивна агресия, която има за цел да ви накара да повярвате, че с вас има нещо нередно. И винаги съдържат финно вплетена заплаха или манипулация.
Във всяко нещо този човек намира недостатъци. Може да ви каже: „Справи се чудесно със задачата. Признай си, кой ти помогна?“
И, ако сме обградени с такива хора и често чуваме подобни „комплименти“ това няма как да не повлияе на самочувствието, да ни направи зависими от тези оценки и мнения, и в крайна сметка да не ни тласне към депресия.
Подобно отношение има една цел - да ви нарани и да ви накара да се чувствате несигурни.
Доверете се на вътрешното си усещане – и ще разпознаете този човек .
Ако след комплимент не изпитвате радост и благодарност, а тревожност, срам или унижение, значи целта на този човек е била да ви унижи.
Формулировката на неговия „комплимент“ винаги включва „но“: „Красива си, но…“; „Харесва ми роклята ти, но…“; „Постигнала си толкова много, но…“.
Ако човек прави комплименти по тази формула, той определено се опитва да ви обиди.
„Какво, не можеш ли да приемеш шега?“ - това чуват онези, които се опитват да се защитят от обиден комплимент.
Следват обвинения: „Направих ти комплимент, а ти ме нападна! Не можеш спокойно да ми кажеш и дума. Веднага отвръщаш и се палиш! Не си се държал така преди.“
Друг похват, който използват, може да се крие и зад сравнения: „Приятелката ти е отслабнала толкова много, бих искала и ти да можеш да направиш същото!“.
Освен това, негативизмът включва неприятни въпроси и така наречената конструктивна критика. Като например: „Не обръщаш много внимание на външния си вид, нали?“
„Конструктивната“ критика преминава под мотото „Кой друг ще ти каже горчивата истина, ако не аз“: „Не исках да те разстройвам, но не трябваше да купуваш тази рокля“ или пък „Разбирам колко усилия си вложила в тази работа, но тя прилича на рисунка на ученик“.
Подобни реплики може да чуете от всеки - – от собствената ви майка до колегите ви.
Преди всичко, не се страхувайте веднага да очертаете и защитите границите си.
„Не обичам да чувам това“ е напълно нормална реакция на унизителен комплимент, сравнение или критика.
Напълно възможно е в отговор да последват всички техники, които изброихме – от „не разбираш шеги“ до „принуди ме да те обидя“.
Може да поискате пояснение на думите му:. „Не разбрах съвсем какво имаш предвид с това. Можеш ли да обясниш по-конкрентно?“
Понякога хората използват някои сравнения несъзнателно. Но дори и това да е съзнателна манипулация, този, който я е използвал, ще трябва да обясни – което означава, че разговорът ще бъде на равнопоставен.
И, разбира се, можете да спрете да общувате с някой, който постоянно се опитва да подкопае самочувствието ви. Това не е капитулация или бягство, а съзнателна грижа за себе си и вашето психично здраве и спокойствие.
По материали на Parents, Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари