Мама работи: как да се справи с чувството за вина

Много от нас прекарват повече време на работа, отколкото в сън. Без значение дали са в офиса или онлайн. И когато имат деца, възникват много въпроси.
Основното е как майката в тази надпревара за оцеляване между печката, супермаркета, памперсите на бебето и спортните заниманния кръжоци и уроци на по-големия да оцелее и да не се разпадне. А и да завърши служебния проект в срок.
Има и други детайли, които не са толкова очевидни, но не са по-малко важни. 

Емоционален изблик

Ако има проблеми в работата, няма нужда да обсъждате подробностите пред детето. Почти всичко, което казваме на глас, има възпитателен ефект. Ако се карате на шефа си или открито се учудвате на глупостта на колегите си, детето неволно ще се научи да прави същото. В крайна сметка родителите сами показват, че такова отношение към другите е приемливо и дават пример и “разрешение“ да не уважава другите.

По-добре е да запомните, че възрастта до 6 години е периодът, когато децата усвояват норми на поведение и започват да разбират какво е добро и какво е лошо. Ако не им дадете най-добрия пример, тогава ще им бъде трудно да общуват с хора, които са по-високо в йерархията и които им налагат определени правила. Оттук в бъдеще възникват конфликти с учители в детската градина, с учители в училище, с бавачки или баби.

Личният пример

Дете помага на майка си. Снимка:Getty

Дори много малки деца се влияят от нашите забележки. Те може и да не разбират значението на оплакванията, но отлично разчитат чувствата ни.
Детето е емоционално обединено с майката поне една година. То възприема нейния дискомфорт като свой собствен. И ако майката или двамата родители изпитват негативни чувства, особено гняв или страдание, то също се чувства зле от това.
Но също така не си струва да премълчавате и да се преструвате. )
Фрази като: „Уморен съм“, „Не искам да ходя на работа, искам да отида на плаж“, „Писна ми да ставам рано“ са напълно приемливи. И родителите са хора.

Но детето трябва да види как преодолявате умората или временната си апатия, дори ако сте готови да отлетите на юг с щъркелите точно сега. Това ще бъде добър урок. То ще разбере, че в определени моменти родителите може да не изпитват силно жерани да отидат на работа, но могат да се стравят с тях.
Детето трудно възприема не факта, че майка му трябва да работи, а че трябва да се отдели от нея.
Специални ритуали при сбогуване и среща ще му помогнат да преживее раздялата. То трябва да е сигурно, че въпреки че майка му си е тръгнала, тя непременно ще се върне вечерта.

Чувството за вина

Майка с деца в кухнята. Снимка: Getty

Ако решите да излезете от отпуск по майчинство преди тригодишна възраст, гарантирано ще се намерят хора, които ще ви укорят.
Ако обаче изкарате този срок у дома с детето си, също ще има критици.
Има само един изход - не се вслушвайте в чужди мнения и не обяснявайте нищо. Извинявайки се, ние позволяваме на другите да обсъждат болезнен въпрос и нарушават нашите граници. Вместо това е по-логично да предложите отговор, който бързо ще затвори темата: „Да, реших да отида на работа“ или „Чувствам се по-добре, когато си стоя вкъщи с детето“.
Но трябва да кажете тази фраза спокойно.

След това трябва да се справите със собственото си чувството за вина. Когато сама се опитвате да изкупите греховете си. Тогава ви се иска да подарите нещо на детето.
Или се опитвате да „компенсирате“ отсъствието си , като изпълнеявате всяка прищявка на детето. Или днес забранявате нещо, а утре то ще бъде позволено.
Или купувате играчки или сладки всеки ден след работа на път за вкъщи.
Така че , не трупайте чувство за вина, не е нужно да  се отплащате с кукли, колички и шоколадови бонбони. За да направите това, достатъчно е в моментите, когато има време, да прекарвате качествено време с детето, тоест да правите това, което носи удоволствие - и на вас, и на него.
Ако са ви уволнили или съкратили, говорете с детето си за това.
Семейните тайни пораждат фантазии, които обикновено са много далеч от реалността. Те само увеличават безпокойството, което вече витае във въздуха.

Откровен разговор

Ако родителите работят, детето определено ще има въпроси. И това е добра причина не само да му разкажете за вашата професия, но и да се сближите. По време на такива разговори децата се докосват до различна страна от живота ви. Това им позволява да ни опознаят по-добре, което само укрепва връзката. Колкото по-често обсъждате общи теми, толкова повече се сближавате.
Да заведете хлапето с вас на работа, също е добра идея. Децата много обичат това, защото в такива моменти се чувстват много големи.
Няма нужда да му раказвате за заплатата си. Може да навлезете в такива подробности само, ако детето попита.
Но можете да инициирате дискусия по философски въпроси. Например, говорете защо хората изобщо работят. Но първо ще трябва да си отговорите сами на този въпрос.
В крайна сметка, ако сте сигурни, че работите за пари, картината ще се окаже тъжна.
По-добре да се стремите към идеала: освен материалната осигуреност, споменете и радостта, която ни носи труда и чувството, че сме полезни.
Тогава всяка професия в очите на детето ще бъде достойна за уважение. Всичко това ще му помогне да се отнася към работата не като към неизбежно задължение, а като към шанс за реализация.

По материали на Parents, Мона Василева