Не казвайте на сина си: Така и така няма да успееш

Как ще се почувствате, ако чуете сина ви да казва: "Ех, защо не съм момиче!"

Дали тогава ще си дадете сметка, че вие носите вина, затова, че той сериозно съжалява, че не се е родил момиче.
Според някои социологически проучвания всяко второ дете на възраст 5-6 години поне веднъж е изказало съжаление, че не е от противоположния пол. Това, което родителите трябва да разберат е, че „пол“ и „джендър“ са различни думи. Полът е набор от физиологични характеристики, а „джендър“ се използва за описание на придобити характеристики.
Тоест това, че момчето е пожелало да е момиче, едва ли е свързано с истинските му желания за смяна на пола. Просто в един момент то е убедено, че нежният пол живее по-лесно и по-безгрижно. Към момичета има по-малко упреци и повече любов. И вместо да срамувате е по-добре се замислете: дали вие с някои свои думи не сте го подтикнал към подобни мисли, обяснява психологът Анна Гусева. 

„Мама е добра, а татко ...“

Къде детето в предучилищна възраст прекарва по-голямата част от времето си? В детската градина и там е заобиколено предимно от жени: учителка с властен глас, бавачки, строги възпитателки. Има само един или двама мъже, които дори не са в „главните“ роли: портиер, охранител. Понякога учителят по физкултура. 
„Ако и у дома демонстрирате превъзходството си над съпруга си, тогава синът ще се изгради представа, че „жените са сила, мощ“, а „мъжете са под чехъл“, обяснява психоложката и съветва. 
Не правите това! Покажете какво татко може по-добре от другите ... да ремонтира колата, да тича в парка сутрин с кучето, да запали огън, да опъне палатката, когато сте на къмпинг.
Така че, ако не искате някой ден да видите как синът ви се разхожда и стои пред огледалото, качен на вашите токчета, не забравяйте да хвалите мъжете в семейството и по-често да изтъквате техните качества.

„Няма да можеш…“

Разбира се, може да оставите сина да измие любимата ви ваза. Но е много вероятно да я изпусне, да я счупи.
Той пробва да закове пирон, а вие се притеснявате, че има риск да си размаже пръстите с чука. Не, по-добро да не го прави. Прахосмукачка? Ще мине от тук от там, но няма да почисти както трябва. Вместо него е по-разумно да го направи мама.
Тук има един разумен въпрос: „Как ще научите момчетата да правят нещо, ако не пробват, ако не допускат грешки?“
„Макар и малък, синът ви е човек, който трябва да може да носи отговорност. Не му казвайте, че няма да се справи, че няма да успее. Напротив насърчете го: „Ще успееш“, „Нека опитаме отново“, „Хайде, вярвам в теб!“ Това са думите на една умна майка.

„И Петър и Митко ... и Асен, а ти?“

Радвате ли се, когато мъжът, когото обичате, ви сравнява с други жени? Едва ли, дори ако сравнението е във ваша полза. Какво да кажем за малкия ви син, когато непрекъснато сравнявате с връстниците и му напомняте, че не се справя като тях, че не е особено успешен.
Дори да сте водени от изключително добри намерения, забравете израза: "а синът на приятелката ми ...".
Никой мъж не може да издържи "конкурентите", особено ако е само на 5-6 години. 

"Не плачи, ти мъж ли си "

Много родители смятат сълзите за слабост. Колкото по-голямо става момчето, толкова по-често чува упрек, когато се разреве. Майката, вместо да го прегърне и да го успокои, само се ядосва.. Но всъщност сълзите не са слабост, а изблик на емоции. Не може да ги забраните.
„Момчетата също се нуждаят от топлина и любов. Понякога те са дори по-уязвими от момичетата със силна воля. Ако от детството момчето е принудено да блокира емоциите си, в бъдеще като възрастен в мъж може да намери изход в алкохола или агресията. Не казвам, че синът ви трябва редовно да изпада в истерия, но в никакъв случай не трябва да му внушавате, че „само момичетата плачат“. казва Анна Гусева.

„Не мога да се занимавам непрекъснато с теб…“

Дразните ли се, че синът ви постоянно се върти около краката ви? Нервни сте, че нямате време да сготвите вечеря, да завършите работата и след това отново ще трябва да се занимавате с детето. Разбира се, вие го обичате много, но защо точно сега се нуждае от цялото ви внимание?
Гневна сте, че в най-неподходящия момент той е залепен за вас. Но наистина ли е виновен синът?
„Замисляли ли сте се, че на тази възраст момчетата не просто са привлечени от майка си, а и се състезават с таткото за нейното внимание. Колкото и да сте уморена, не трябва да изсипвате лошото си настроение върху детето. В противен случай то ще се затвори в себе си и ще спре да ви вярва“, обяснява а психоложката

Мона Василева