Не казвайте тази дума на детето, ако искате да го похвалите

Когато детето демонстрира блестящи успехи в обучението – получава високи оценки на тестовете, пише диктовки без грешка, родителите му казват: „Браво, колко си ми умен/умна!“

Би трябвало тази безобидна фраза да го направи уверено, но се оказва, че не е съвсем така. Психолози и педагози твърдят, че у децата, които я чуват редовно, се натрупва система от възприятия, според които няма място за грешки и схващането, че фаловете са нещо лошо.

Но не - грешките са един от главните двигатели на прогреса. Този, който ги извършва и съумява да се възползва от пропуските си, се адаптира по-лесно към различни обстоятелства и постига успех по-бързо.

Или, както казва професорът по висша математика в Станфордския университет Джо Боалър: „Грешките развиват мозъка.“ А когато възрастните хвалят детето, то губи способността си да се учи от грешките си, пише letidor.ru.

То чува от майка си или от учителката похвали и си мисли: „Супер, аз съм умен“. Но в някой момент е неизбежно да сбърка и тогава започва да си мисли, че щом е допуснало грешка, значи не е толкова умно, колкото другите мислят, и че това е ужасно. Затова започва да се старае да не допуска повече грешки, а именно те тласкат развитието му напред.

Тези деца, които всички наричат "умни" и "надарени", се стараят да сведат своите грешки до минимум и си остават в зоната на комфорта. Пренасят този начин на мислене и в бъдеще, когато пораснат. Някои изследователи виждат в невинната похвала дори по-голям проблем - този на неравенството между половете.

„Много е важно да хвалите детето, но да не го наричате „умно“ - не използвайте тази дума по негов адрес", подчертава Боалър. Вместо нея можете да кажете, че се е справило с еди какво си фантастично, че е работило отлично, че е успяло да преодолее голямо препятствие…

Проф. Боалър съветва родителите да избягват всякакви характеристики, които описват не действията на детето, а неговата личностна характеристика.

Що се отнася до грешките и пропуските, тя предлага понякога дори да поощряваме детските гафове. „Когато кажем на малкото, че грешката съвсем не е толкова страшно и лошо нещо, колкото е прието да се смята в обществото, и че дори най-успешните хора могат да сбъркат, ние укрепваме вярата на детето в себе си."