Голяма работа, че детето не може да чете в детската

Има много по-лоши неща от това

Сам тръгна на детска градина, когато стана на 6, през октомври. Беше едно от най-големите деца в групата и не знаеше да чете, пише Гей Груувър в сайта си calmhealthysexy.com. Когато започна първи клас, беше почти на 7 и все още не можеше да чете.

За щастие на Сам, той влезе в първи клас през 1999 г. и неговите учителки г-жа Гант и г-жа Флойд не се паникьосваха, ако някое дете не се е научило да чете в детската градина. Всъщност, те очакваха, че повечето деца ще се научат да четат в първи клас. (Също така подкрепяха и окуражаваха деца, които са се научили да четат лесно в забавачницата, като например брата на Сам – Бен.)

Ако Сам тръгваше на училище тази година, вероятно щяха да го определят като „бавен“ или „изоставащ“. Защото, според новите стандарти, децата трябва да се научат да четат в детската градина, въпреки, че повечето педагози знаят, че много от малките не са готови за това преди първи клас; въпреки че в страни като Финландия на децата в предучилищна възраст им се разрешава да играят, а не ги обучават на академични умения; и въпреки че новите стандарти карат учители, родители и дори самите деца да се притесняват, че нещо не е наред, ако хлапетата не могат да четат с влизането си в класната стая на първи клас.

Но познайте какво? Сам не беше „бавен“ или „изоставащ“, нито са такива повечето от другите деца, които не могат да четат в детската градина. Сам се научи да чете прилично до края на първи клас, а в трети вече беше отличен читател. Докато влезе в гимназията, беше ученик с множество отличия. А миналия уикенд завърши колеж с оценка 3.93 (отлична оценка, бел. прев.).


Сам и мама

Та, какво се случва, когато образователните стандарти изискват от деца като Сам да се научат да четат в детската и от учители като г-жа Гант и г-жа Флойд да направят така, че това да се случи? Много педагози твърдят, че в резултат се появяват неефективни и контрапродуктивни обучителни практики. Което означава, че доста деца всъщност учат и усвояват по-малко, отколкото биха могли да научат и усвоят при подходящи за нивото им на развитие практики в детската градина.

Ето го и моя съвет. (Може да го приемете скептично, защото не съм учител, но съм майка на Сам). Ако синът или дъщеря ви не може да чете в детската градина, спокойно. Защото много, много други неща са по-лоши от това детето да не се е научило да чете в тази възраст. Ето четири от тях:

Ограничено време за креативни игри
Малките деца се учат, играейки. Учат се като копаят, танцуват, строят и разрушават разни неща, а не като попълват купчина тестове. Учат и като общуват с други деца, като решават проблеми, като споделят и си помагат, не като се упражняват в четене. Г-жа Гант и г-жа Флойд измисляха великолепни задачи и методи, които даваха възможност на децата да научат по нещо за всичко – от къщи, през камиони, до домашни любимци и океани.

И междувременно вмъкваха по малко четене и математика, които децата дори не забелязваха, защото бяха прекалено заети да си играят и да създават разни неща. На днешните учители обаче често им се налага да ограничат (или дори да се лишат от) минутите за тези неща, защото академичните изисквания, които са принудени да посрещат, не позволяват време за креативно учене.

Ограничена физическа активност
Малко неща са по-контрапродуктивни от това да ограничиш междучасията или другите възможности за физическа игра на децата. Те учат по-лесно, когато се движат. Родителите и учителите знаят това интуитивно, но изследванията също го потвърждават. Деца, които имат повече възможност да бягат насам-натам и да играят, имат по-добри мисловни умения и увеличават активността на мозъка си.

И не бива да се допуска, че малките деца по природа са активни и че сами си набавят количеството движения, което им е необходимо; изследователи са открили, че има деца на по 3-4 годинки, които са изненадващо неактивни. И въпреки това много училища ограничават или дори премахват междучасията дори при съвсем малките деца.

Обучение, което се концентрира върху стандарти и тестуване
Учителите са под постоянно увеличаващ се натиск да подготвят учениците си за стандартизираните тестове. Това означава, че фокусът им се измества от обучение на децата по начини, които отговарят на развитието им, към обучителни техники, „за да се научи за теста“.

Както каза един учител: „Ставам свидетел на това как трудовите ми изисквания се променят от фокус върху децата, техните индивидуални модели за учене, емоционалните им нужди и различните им семейства, интереси и силни страни към фокус върху тестуването, проверяването и оценяването на малки деца...“

Тази промяна в перспективата означава, че учителите имат по-малко време, за да се грижат и да развиват децата като хора, способни да учат цял живот. Защото от тях се иска да съсредоточат усилията си върху стандари, които са нереалистични за много от хлапетата.

Неудовлетвореност и чувство за провал
Децата осъзнават кога не успяват да отговорят на очакванията на учителите и на останалите възрастни. Това, което не знаят, обаче е, че тези очаквания често нямат никакъв смисъл. И понеже не го знаят, те изпитват неудовлетвореност и чувство за провал, когато не могат да посрещнат изискванията.

Така че момчето, което се е справяло прекрасно в предучилищната, ориентирана към учене чрез опит, но е имало проблеми в детската си градина, концентрирана в академичните показатели, може до такава степен да се притесни, че да намрази училището.

А момиченцето, което не може да седи мирно за 30 минути и да попълва тестове, знае, че разочарова учителя си, но не си дава сметка, че тази задача не е подходяща за нея. Това означава, че много нормални деца се разстройват и им се поставят етикети заради абсолютно неадекватната образователна система. Както пишеше в един доклад без никакви заобикалки: „Повечето деца имат силно желание да отговорят на високите очаквания, но средствата и уменията, които имат като учащи, както и ентусиазмът им за учене, страдат, когато изискванията са неподходящи.“

Ако детето ви е в детска градина или първи клас и все още не се е научило да чете, не се притеснявайте. Говорете с лекаря му за опасенията, които имате, но имайте предвид, че по всяка вероятност детето се развива нормално. Ако училището, в което е детето ви, налага академични знания в детската градина за сметка на учене, организирано около игра, говорете с учителката. Има вероятност и тя да е под стрес и огромно напрежение, за да може да подготви учениците си да се „представят“ добре.

Ако сте принудени да се примирите с учебна програма в детската градина, която ви се струва нереалистична и не подхожда на детето ви (и ако смяната на учебното заведение не е опция), кажете на детето си, че не се притеснявате за четенето в детската градина (или дори в началото на първи клас). Поговорете за хора, които са се научили да четат по-късно (като Сам) и които се справят съвсем добре.

А след това правете неща, които подкрепят истинското учене – четете заедно книга, която детето харесва, играйте игри, научете го на полезни умения и го извеждайте навън, колкото се може по-често, за да се забавлявате, да бъдете активни и да учите заедно.

Превод: Елисавета Цалова

Коментари
Последни видеа

Мисия

17 юни 2019 г.