Оставете детето да си поплаче

Човек е единственото същество на планетата, което изразява своите емоции със сълзи. Печал, болка, страх, разочарование, обида, злоба, радост – всяко от тези състояния може да докара сълзи.
Вероятно затова децата плачат много по-често от възрастните.
В зависимост от развитието на емоционалния интелект, детето разширява диапазона на поведенчески реакции. Плачът обаче си остава универсално средство за изразяване на чувствата.

Тихо, тихо не плачи

Чрез плача детето общува със света. И това е единственият начин, с който може да привлече повече внимание върху себе си. Много често родителите, които знаят, че детската психика е много ранима и чувствителна, правят всичко възможно то да не се разстройва и да не плаче.

„Как така. Детето плаче, а родителите му не си помръдват и пръста!“ - ще чуете подобни възмущения, а страхът да не изглеждате в очите на околните не особено загрижени, също играе роля.

Когато детето порасне, то би трябвало да има и други начини да изразява своите желания.
Следователно - сълзите ще са по-малко. Но уви: хлапето има нови потребности и допълнителни причини да реве. Спешно и веднага му трябва чуждата играчка, очилата на баба или ключът от шкафа.
Във възрастта от 1 до 3 години то се сблъсква с първите „не“ и „не трябва“. И естествено плаче, защото не получава желаното. Ще му трябва време, за да свикне да живее с увеличаващите се ограничения. 

Всеки е чувал как любящата майка отказва. Вместо да каже: „Не, аз не ти разрешавам да вземаш телефона ми!“, тя избягва директния отказ и се опитва да отклони вниманието на хлапето.
А всъщност тя би трябвало да се възползва от подобни ситуации, за да установи правила на поведение и по-късно да не се стига до сълзи.

Как реагират родителите на сълзите

Задача на родителите е да учат малчугана да разбира своите емоции и да ги управлява,  а не с всички възможни средства да го предпазват. 
Детето трябва да научи, че да изпитва болка, обида, яд, е нормално. Важно е да изразява и да се разтоварва от негативните си чувства. Да поговори за това с мама и татко или да поплаче.
Ако родителите непрекъснато се опитват да го разсейват, като не му дават възможност да преживее ситуацията, негативните емоции ще се акумулират и ще направят детето тревожно и раздразнително.

Заместваме сълзите с думи. Обясняваме на хлапето, че ще го разберем по-добре, ако вместо да реве, каже какво иска: „Ти си вече голям и не е задължително да плачеш, за да кажеш какво искаш!“
Благодарение на нашето старание плачът като начин на общуване ще загуби своето значение,

Приемаме „необходимата доза“ сълзи. Ако сълзите са предизвикани от болка, неприятна ситуация, не е нужно да разсейваме детето, а да го оставим да си поплаче. Ако то иска да ви прегърне, нека го направи. Ако иска да плаче на възглавницата си – оставете го, но седнете близо до него. Когато се разтовари от болката, то ще почувства облекчение.

Учим го да изразява емоциите си. Това може да стане с личния ви пример. Родителите не бива да се срамуват от сълзите – нито от своите, нито от детските. Когато има нужда емоциите да се изчистят, не е нужно да ги спотайваме. Трябва да ги признаваме и да ги преработваме – защото потиснатите преживявания имат способността да се изявяват като болест и депресия.

Мъжете не плачат

Темата за мъжките сълзи иска внимание. В нашето общество е прието по традиция, че мъжете не плачат.
Момчетата се срамуват от сълзите си, защото от ранно детство им повтарят, че те са израз на слабост. Проява на мъжественост е да прикриват чувствата си.

Затова не е излишно да припомним на съвременните родители – сълзите са защитна реакция на детето от проблемите, достъпен за него начин да се разтовари. Естествено не е нужно да плаче по всеки повод. С времето и с помощ от страна на родителите си, то ще се научи по друг начин да реагирана обидите и огорченията.
Не трябва обаче на всяка цена и с всички средства да предпазваме хлапето от негативни емоции. Неговото емоционално здраве зависи и от неизплаканите сълзи.

 Анна Сафина, адаптация Мона Василева