Отбелязвайте дори малките победи: 3 ценни съвета от самотен баща

Питър Мутабази е многодетен татко. През последните 7 години той е осиновил 36 деца, които отглежда като самотен баща. 
Житейскта му история е изключително интересна.
Израснал в провинцията, мъжът избягал от дома си на 10-годишна възраст. Пътят му е нерадостен - дълги години живее на улицата, продава фъстъци на автобусна спирка, за да припечелва и от време на време краде плодове от уличните търговци.
Щастието се усмихва на Питър, когато е на 15 години – той среща мъж, на когото помага да пазарува.
Джеймс му плаща, а момчето харчи парите, за да започне училище.

Учи се много старателно и добре и с течение на времето започва да помага на свои съучиници с домашните. В замяна на това получава интересни книги.
След като се дипломира в родната си Уганда, специализира и работи във Великобритания и в САЩ.
По-късно става мениджър на Compassion International, организация с нестопанска цел, която набира средства за подпомагане на децата в развиващите се страни.

Баща учи сина си да кара колело. Снимка: Getty

На 43 години той за първи път взема дете от сиропиталище. Въпреки че винаги е мечтал за деца, той се е страхувал да не стане като баща си, заради чиято жестокост той е бил принуден в невръстна възраст да избяга от дома си. Затова обмисля старателно как да помага на деца в нужда.
Първоначално търси съдействието на местен орган по настойничеството с предложение да стане ментор на деца в риск.
Социалният работник веднага го пита дали би искал да осинови дете – законът го позволява, въпреки че е ерген.
За да бъде одобрен като приемен родител, Питър преминава през много интервюта. Той посещава специални курсове, които обучават приемните родители как да общуват с деца, преживели травма.
Според него тези дейности са му помогнали на първо място да се справи със собствената си травма.

„Не исках миналото ми да влияе на бъдещето ми“, казва той за трудното си детство.
Курсовете му помагат да осъзнае, че може да бъде „наистина добър баща“.

За всеки, който има проблеми с отглеждането на деца – от всякакъв вид – Питър дава три съвета, които той самият следва всеки ден.

1. Научете го да разпознава и управлява емоциите 

Баща успокоява детето, което плаче. Снимка: Getty

Първото дете, което Питър взема, е петгодишно момче. Понякога детето има силни пристъпи на гняв и емоционални избухвания.

„Веднъж крещеше в продължение на три часа без прекъсване и след това каза: „Татко, можеш ли да ме прегърнеш?“
Според Питър, когато детето изпадне в истерия, то не може да се успокои само.

„Моят подход е да му помогна да регулира гнева си, като същевременно му давам да разбере, че съм тук и съм на негова страна“, казва той - Не мисля за това какво прави или как се държи в момента, а за това какво може да е причинило истерията и мога ли да му помогна да се справи.“

2. По-често насърчавайте и окуражавайте детето

Баща насърчева детето си. Снимка: Getty

Когато Питър бил тийнейджър, за няколко години останал да живее с Джеймс и семейството му. През цялото време той носел тетрадка , в която записвал всички хубави и мили неща, които Джеймс и съпругата му казвали: „Джеймс ми каза, че съм бил много смел, преодолявайки всичко, през което е трябвало да премина. Той често ме насърчаваше и затова думата „смел“ се появява повече от веднъж в тетрадката ми“, спомня си Питър.

Години по-късно тази тетрадка се превръща в ръководство как да разговаря с децата.

„Най-важните думи са: „ти си важен“, „ти си специален“, „ти си смел“, „ти си истински дар“, „ти не си сам“.
Често ги казвам на децата си и смятам да продължа да го правя, казва той.

3. Празнувайте дори малките победи

Многодетният тако обръща внимание и на малките постижения на децата. Това е един от начините да демонстрира любовта си към тях.
Когато един от тийнейджърите, които живеят с него се затруднява и не може да се научи да се оправя леглото, Питър го хвали всеки път, когато дори е метнал отголе и е опънал одеяло.
Когато един ден момчето най-накрая за първи път успява да го оправи перфектно, Питър не може да скрие възторга си.

„Ако хвалите детето си, че е успяло да направи поне нещо, вместо да му се карате, че не може да се справи със задача, ще му вдъхнете увереност. То ще почувства, че не е отхвърлено, дори ако се провали в нещо сериозно.
Детето ще разбере, че вярвате в него и сте готови да го подкрепите“, разсъждава той.

Източник CNBC , адаптация  Мона Василева