Самоналоженото нещастие

Не много отдавна учените са направили експеримент, в който са помолили доброволци да намерят решения на проблеми или главоблъсканици, като стабилизиране на разклатена кула от Lego или сортиране на геометрични пъзели. От техните наблюдения става ясно, че почти винаги участниците в прочуването са опитвали да добавят нещо. Това е бил обичайният подход дори в случаите, когато премахването на неща е бил обективно по-бързият и лесен начин за решаване на проблема., като например случая с техличните Lego.

Учените са нарекли това явление „пристрастие към премахването“ и са го обявили за обща характеристика на човешкия ум. Хората просто предпочитат да решават проблеми чрез събиране, а не чрез изваждане. И това важи както за инженерните предизвикателства и главоблъсканици, така и за щастието (и интелигентността).

За по-голямо благополучие премахнете нещастието

Ако сте предприемач, който би искал да бъде по-щастлив в работата и живота си, има голяма вероятност да мислите, че трябва да добавите нещо, което ви липсва. Може би бихте могли да спортувате по-често или да отделяте повече време за медитация? Може би насочването на вашата кариера в нова посока би разрешило проблемите ви? Много често тези ходове са добър начин да станете подобрите благополучието си, но както изследователят на щастието от Харвардския университет Артър Брукс наскоро написа в материал за списание „Атлантик“, те представляват само половината от уравнението на щастието.

Да, можем да подобрим благосъстоянието си, като добавим повече радост към живота. Можем обаче да постигнем същата цел и като премахнем нещастието. Брукс дори насочва вниманието  към тест, който може да ви каже кой подход е вероятно да бъде по-успешен за вас. Oт кои практики или навици трябва откажете, за да спрете да пренебрегвате подхода с изваждането? За вдъхновение Брукс се обръща философа и Нобелов лауреат за литература Бъртранд Ръсел.

Ръсел е вярвал, че „нещастието до голяма степен се дължи на погрешни възгледи за света“ и е разделил тези често срещани грешки, причиняващи нещастие, на осем категории.

Песимизъм

В много кръгове тези дни да си заядлив и циничен се приема като знак за дълбочина и интелигентност. Това не е нов феномен, посочва Брукс. Меланхолията е била на мода и във викторианските времена. Да избираш мрачното настроение, за да изглеждаш готин, е било глупаво тогава, продължило е да бъде глупаво по времето на Ръсел, когато той безмилостно му се е подигравал, и е глупаво сега.

Социално сравнение

Ръсел е вярвал, че „това, от което повечето хора се страхуват, не е да изпаднат в нищета, а „че няма да успеят да засенчат своите съседи“, обяснява Брукс. И ако не вярвате на нобеловия лауреат, има съвременни проучвания, които да го докажат. Решението на проблема със социалното сравнение, според Ръсел, е да се „фокусирате върху това, което имате и да бъде благодарни за него“.

Завист

Тясно свързана с горната грешка, завистта е състоянието да се чувстваш зле, защото някой друг има повече от теб. Ръсел е предложил следното лекарство срещу завистта: „Който иска да увеличи човешкото щастие, трябва да иска да увеличи възхищението“. Вместо да страдате заради превъзходството на други хора, празнувайте и се учете от него.

Избягване на скуката

„Ние скучаем по-малко, отколкото са скучаели нашите предци, но се страхуваме повече от скуката“, е написал Ръсел през 1930 г. Представете си какво би казал той от ерата на смартфоните! Но истината е, че никоя джаджа или стрийминг услуга не може напълно да ви спаси от скуката. Те обаче могат да ви отвлекат от съществено, но неудобни размисли и от творческо израстване. Решението, което трябва да вземете, е дали да се фокусирате върху растежа или просто да седите тихо и да наблюдавате света около вас

Справяне със страха

Безпокойството само се е увеличило от времето на Ръсел насам и продължава да е основен противник на щастието. „Ръсел е вярвал, че безпокойството се корени в страха от „някаква опасност, с която не желаем да се изправим“, отбелязва Брукс, преди да подчертае съвременната наука и нейните открития за биологичната основа на тревожните разстройства. Но каквато и да е причината за вашия свободно плаващ страх, ако не положите усилия да намерите начини да го укротите, те ще ви направят нещастни. Ръсел е бил на мнението, че най-добрият лек е да се изправите психически пред страховете си, докато не изгубят част от ужасната си сила.

Безсмислена вина

Трябва ли да се чувствате виновни и да се поправите, ако сте направили нещо нередно и сте наранили някого? Разбира се, но аргументът на Ръсел е срещу безпочвеното чувство за грях или чувство за вина само защото вие се справяте добре, а другите се справят не толкова добре.

В ролята на жертва

Ръсел отново изглежда е изпреварил времето си с предупрежденията срещу хората, които искат да играят ролята на жертва. „Ръсел е бил критичен към това, което той нарече „мания на преследване“, при което човек е „постоянна жертва на неблагодарност, нелюбезност и предателство“, обяснява Брукс. Разбира се, понякога хората наистина са жертви на несправедливост, но възприемането на ролята на перманентна жертва като ваша идентичност е рецепта за нещастие.

Страх от общественото мнение

Според медицински експерти, умиращите хора най-често изразяват съжаление за това, че са изживели живот, който другите са очаквали от тях, вместо да са били верни на себе си. „По правило човек трябва да уважава общественото мнение, доколкото е необходимо, за да избегне гладуването и да не влезе в затвора, но всичко, което надхвърля това, е доброволно подчинение на ненужна тирания“, е казвал Ръсел.

Мениджър Нюз