10 неща, които невротичките предават на дъщерите си

"Всички ние се опитваме да възпитаме децата си, като че ли нашият опит от миналото е от значение за тяхното бъдеще, но всъщност рядко е така…" - Нелсън Демил 

Има стара традиция родителите на момичета да събират зестра. Но съвременната зестра не са чаршафи, кърпи и комплекти за хранене, а психически нагласи и правила за живот. Много тежък чеиз… Какво дават нервните майки в наследство на своите дъщери разказва клиничният психолог Анастасия Правдина. 

Глобално недоверие към света

Това е първото, което неспокойната майка предава на своето новородено момиченце. Когато тя възприема целия свят като враждебна среда, когато вечно изпитва тревога и куп притеснения, то и детето ще ги възприеме – дори не са нужни думи, защото действията на майката говорят сами за себе си. Такива нервни майки не могат да установят връзка с детето, не чувстват неговата потребност от тази връзка, не разбират какво е нужно на бебето. Потребностите му се удовлетворяват само според правилата, налагани от актуалните тенденции или по-често според настроението на майката.

Децата на такива майки никога не знаят дали ще бъде отговорено на въпросите им, дали мама ще се притече, когато викнат, и освен това маминото настроение много силно им влияе. Когато пораснат, подхождат към брака с дълбоко вкоренена нагласа, че светът е опасен, че всички искат да ги обидят и не бива да се отпускат и доверяват на никого.

Нерешителност и несамостоятелност

Към тях детето на нервна майка свиква още между първата и третата годинка. Когато детето проходи и изрече първото: “Искам сама“, майката пресича всички опити за самостоятелност и прехвърля върху него своите страхове и тревоги.

Снимка: Guliver / iStock

Такива майки не позволяват на момичетата си да се обличат и къпят сами, да си прибират играчките, и често можете да чуете от тях думите: „Да, знам я на какво е способна, много по-лесно ми е сама да свърша всичко“. Такива деца растат недоверчиви в собствените си способности и имат много ниска самооценка. Когато станат големи, такива момичета стават зависими от партньорите си.

Чувство за вина

Нервната майка го налага на дъщерите си още, когато започват да се формират по-висши чувства и осъзнаване във възрастта 4 - 6 г. Майки, които злоупотребяват с израза: „Как не те е срам?!“ или с коронния: „И кой сега е виновен?“ по принцип са много горди, че не крещят на децата си и възпитават у тях разбиране и осъзнаване на своите постъпки. А фактически те им прехвърлят отговорността за тяхното възпитание. С годините такива майки обвиняват дъщерите си и за своите житейски несполуки, такива момичета често стават изкупителни жертви и в училище, и после в работата.

Неразбиране на самите себе си

Това, благодарение на нервната майка, се формира у детето до 14-годишна възраст. Тя има към него двойно послание: в зависимост от настроението ѝ дъщерята чува шашкащи я характеристики за себе си - от: “Моята принцеса, ти си най-красивата, най-умната“ до „Как ми се случи да родя такава глупава/досадна/ грозна…“ Бедното дете не разбира какво е то и целия свой следващ живот търси себе си в отражението си у другите. Няма адекватна оценка за своята външност, характер, действия. Такива деца постоянно се нуждаят от чужди съвети и помощ.

Болезнен перфекционизъм

Той се придобива най-често в училищна възраст. Обикновените фрази: „Ти можеш повече“, „Бъди по-добра от другите“ предизвикват у детето пълно обезценяване на собствените действия. Нервните майки се опитват да блеснат и да се откроят за сметка на децата си, тъй като и те не разбират какво им е необходимо. Децата са прикритие за техните комплекси.

Забрана на чувствата

Ако нещо в поведението на детето не е ок и то се справя трудно, нервната майка не може да понесе проявата на неговите чувства. Тя не може да разбере себе си, не може да контролира собствените си емоции, какво остава да се съобрази с чувствата на момичето. Дъщерите на невротичките чуват целия репертоар от забрани на проява на чувствата: „Не плачи“, „Не завиждай“, „Срамно е да искаш нещо чуждо“, „Не се ядосвай“, „Не крещи“… Тук емоции може да проявява само мама!

С годините такива забрани се превръщат в соматични заболявания: главоболие, алергии, астма, проблеми със стомаха.

Забрави за радостта

Невротичните майки са убедени, че животът е труден, тежък и нищо не ни се дава просто така, за всичко трябва да полагаме много усилия. Децата на такива майки нямат сили да се зарадват, няма лекота – целият живот е мъчение.

Липса на стабилност

Малкото дете не знае кое е добро и кое лошо, то гледа от своите родители и нормата му за редно и нередно са те. В семейство, в което майката е нервна, детето в един ден може да преживее и празнично настроение, и катастрофичен скандал. В такова семейство няма златна среда, всичко е или лошо, или всичко е много хубаво – така растат новите невротици.

Потискане на собственото мнение

Когато момичето започне да осмисля околния свят, то си създава лично мнение за различните неща, но нервната майка не е готова да приеме ничие мнение освен своето собствено и демонстративно отрича наличието на мисловни процеси у дъщеря си. Когато това се случва системно, детето усеща, че ако изкаже своето мнение, то при всички случаи ще бъде неправилно и отхвърлено. Такива деца са много мрачни, потиснати и затворени в себе си личности.

Страхове

Нервната майка е пълна със страхове и притеснения! Насажда на малкото дете страхове от кучета, самолети, височини. То гледа на света с широко отворени очи и вижда свят, който е безусловно добър и красив. Не разбира защо трябва да бъде упахано от кученцето и защо получава шамари от майка си...

Вашите страхове и вашият опит са си вашият живот - не прехвърляйте на децата си негативите, на които сте се натъкнали. И помнете, че жизненият опит на вашите родители си е техен, път, а не ваш.

Източник, превод Марина Атанасова