10 неща, които правят токсичните родители

Родителската любом понякога е криворазбрана и съгласете се, че са допуснати милион грешки, при това - в името на детето. Да, съществуват токсични родители, които задушават децата си, потискат въображението и интелекта им, опитват се да ги променят.

Много е страшно за едно дете да расте в такава среда. Психолози и специалисти по детско развитие посочват няколко предупредителни знака, че сте от онзи тип хора, които тровят живота на детето си.

1. „Страхувай се от мен, но ме обичай!”

За обсебващите родители емоционалната атака е синоним на любов и загриженост. В такива семейства децата се научават да познават в какво настроение са родителите им дори по начина, по който си отключват вратата. Такива деца живеят в постоянна тревожност и страх.

2. „Налага се да се справяш с проблемите на възрастните, но все още нямаш права!”

В тези семейства родителите обичат да натоварват децата си тийнейджъри с техните проблеми. Единият се оплаква от другия, търси страната на детето, разказва му за проблемите в работата, но същевременно детето не може да излиза след 20 ч.вечерта, няма право да проведе личен разговор по телефона, нито да има профил в социалните мрежи, нито да ходи по срещи, а е вече на 16.

3. „Бъди най-добрият, но да не вземеш да си повярваш, че си нещо особено!”

Нарцистичните родители очакват от децата си да бъдат винаги най-добрите – първи по успех в класа, първи в състезанието. Въпреки това всички постижения на децата не се оценяват подобаващо, а се приемат като нещо дадено, едва ли не тяхно задължение да удовлетворяват високите изисквания на родителите си. Едно подмятане от рода на: „Добре, добре, да не си помислиш сега, че си специален!” може дълбоко да нарани душата на детето и да се породи завинаги у него чувство за малоценност.

4. „Искам да споделяш с мен, но ще правя каквото си искам с тази информация!”

Токсичните родители принуждават децата да споделят с тях всичко – до такава степен, че не им оставят лично пространство и ги карат да се чувстват виновни за това, че приятелите им знаят повече лични неща за живота им. Когато подрастващият най-после открие душата си пред родителя, той прави недопустимото:

- родителят споделя с роднини и близки казаното от детето и не вижда нищо лошо в това;

- родителят прави саркастичен коментар, с който засяга чувствата на детето.

5. „Хич не се мъчи да бъдеш по-добър, просто не те бива!”

Постоянните подценяващи и обидни коментари и подхвърляния са най-страшното оръжие срещу самочувствието на подрастващите. Токсичните родители правят това. Ако дъщеря им се харесва в някоя рокля, те й казват, че е за някое слабо момиче, а не за нея. Като същевременно я карат постоянно да яде и ѝ подхвърлят: „Моля ти се, каква диета! Ама че глупост!” 

Такива родители насаждат ужасни комплекси у своите деца.

6. „Забрави за бъдещите си планове, но не спирай да работиш върху себе си!”

Токсичните родители постоянно сравняват децата си с другите деца. Но само с добрите, разбира се – с тези, които им се струва, че са постигнали повече. Такива родители нямат ясна представа за живота. Например – очакват от детето си да има блестяща кариера, но в същото време никога да не се отделя от тях и да не се мести да живее другаде. Тоест – никога да не бъде самостоятелен, да не се научи да поема отговорност, да не знае как да се справя сам в живота. Нарцистичните родители желаят успеха на детето си поради две причини:

- обичат да се хвалят пред другите;

- успешните деца гарантират по-добър живот за родителите си.

7. „Прави каквото ти казвам, но ако се провалиш, сам си си виновен!”

Често родителите проектират собствените си желания и мечти върху детето си – якаш то е отговорно за това, което родителите не са успели да постигнат през живота си. Особено настървени стават, когато стане дума за връзка/брак. Когато си на 26, ти казват: „Не, тази е прекалено грозна, онази е прекалено бедна…!” Когато си на 36, ти казват: „Е, ти няма ли най-накрая да си създадеш семейство? Искаме и ние внуци!”

8. „Махай се, но не ни оставяй сами!”

В добрите семейства със здравословни взаимоотношения родителите помагат на децата си да си стъпят на краката и да се изнесат, когато са готови за това. Токсичните родители не искат децата никога да се отделят от тях, но не пропускат да натъртят, че живеят под техния покрив и се хранят от тяхната храна.

9. „Приеми помощта ни, но спри да ни експлоатираш!”

Токсичните родители настояват децата им да приемат нещо, от което всъщност нямат нужда. Например – купища буркани зимнина. Децата обикновено го правят, за да не ги обидят, или да се сложи край на разправията. В някакъв момент обаче, когато децата откажат да направят нещо, за което родителите са ги помолили, най-вероятно ще получат този словесен шамар: „Значи така! Можеш да изядеш зимнината, но не можеш да ми помогнеш?!”

По този начин децата се превръщат в затворници на нрава на родителите си, верен ход няма.

Ако откажат да приемат помощта на родителите си, те се чувстват виновни, защото са ги нагрубили или обидили

Ако приемат помощта на родителите си, трябва да се чувстват дотолкова благодарни, че да изпълняват всяко тяхно желание до края на живота си.

10. „Вярвам ти, но ще те държа под око!”

Токсичните родители не оставят лично пространство за децата си. Обичат да подслушват разговорите им, да им ровят в нещата, докато ги няма, да отварят писмата им. Ако децата се опитват да сложат някакви граници, то родителите непременно се обиждат. „Защо похарчи пари за тази глупост?”, „Не можа ли да си намериш други приятели?” Такива деца растат с чувство за несигурност и малоценност, а такива родители не умеят да зачитат личния живот на децата си и да уважават решенията им.

Цветелина Велчева, Обекти.бг