2-годишното ми дете стана агресивно. Защо

Всеки родител рано или късно се сблъсква с неподчинение и агресивно поведение от страна на детето. Може това да е 2-годишното, което мята камъни или хапе, ученик побойник или тийнейджър, който затръшва вратите. Във всяка възраст причините за агресията са различни.
Специалистът в областта на детската психология Мария Соснина обяснява свързаните с възрастта прояви, които влияят на поведението.
Тя е категорична, че агресивното поведение не винаги означава, че децата са лошо възпитани. И съветва задължително да разберем какви са мотивите за такова поведение.

Агресивни двегодишни

На тази възраст хлапето може да развали играчка, да мачка силно домашния любимец и дори да му дръпне опашката. То не прави това, за да причини болка, а защото все още не може да контролира емоциите си. И обикновено си мисли, че просто гали котката, не разбира защо тя мяука и се крие от него.
Същото важи и за играчките. Често малко дете се интересува как работи камиончето или защо пияното издава много и различни звуци. То разглобява играчката, да изучи нейния механизъм, но това не означава, че я чупи.
За двегодишно дете чупенето на играчки означава умишлено да я хвърли на пода.

Как да действаме

До три години е важно правилно да спрете неволната агресия на детето. Например, ако то бие или хапе майка си, тя трябва да му покаже, че я боли и, че ѝ е неприятно.
И тя трябва винаги да реагира по един и същ начин.
Ако с усмивка му каже „Това боли“, детето ще го приеме като игра.
Тя трябва да говори със строг, равен глас.
Достатъчно е да му каже: „Не може да правиш това, боли ме“.
С 5-6-годишното вече може да обсъди ситуацията по-подробно.
Важно е да научите малчугана правилно да изразява емоциите си и да му обясните какви действия са приемливи, когато е ядосан.
Например, ако някой го обиди или бутне, това може да е защита. Но да атакува пръв, е неприемливо.
Ако едно дете системно се кара с някого, трябва да разберете какво провокира тези ситуации. Може би не сте му обяснили достатъчно ясно къде са неговите граници и къде тези на другите. Понякога то може да вземе чужда играчка, и това да предизвика реакция.

Обърнете внимание дали вашето семейство има навика да се държи агресивно. Дали някой ръкомаха с ръце или говори твърде емоционално и на висок тон. Децата често копират поведението на родителите си.
Уверете се, че то няма разстройство от аутистичния спектър. Тези деца може да имат проблеми с емпатията.

Снимка: Getty

Емоционалните тийнейджъри
На 11-13 години тялото се променя под диктата на хормоните. Това силно влияе на поведението.
“През този период много черти на характера, заложени по-рано, се изострят, могат да се влошат и да се проявят с голяма сила“, казва специалистката.
Тийнейджърите постоянно се опитват да се утвърдят, но не знаят как да го направят правилно.
Често те стават агресивни, нараняват някого, опитват се да изглеждат по-добре на фона на някой друг.
В същото време, когато общуват с родителите си, заемат отбранителна позиция, поради което изглеждат недружелюбни и “бодливи”, като таралежи.

Как да действаме

- Ако е възможно, се свържете с психолог. Специалистът ще анализира основните причини за агресивното поведение. Понякога тийнейджърите толкова се страхуват да не бъдат нападнати, че вземат превантивни мерки и атакуват първи.

- Уверете се, че детето ви не е тормозено в училище. Опитайте се да не губите комуникация с него. 

- Агресията може да бъде причинена от чувство за вина. Тогава тийнейджърът сипе гневни думи, обижда другите, или се самобичува. Вината предизвиква чувство на съмнение в себе си.

- Преразгледайте отношенията си с детето си. Дори и да се държи агресивно, то се нуждае от вашата любов и разбиране.

Мона Василева