20 правила за вежливост, които детето е добре да усвои

„У, колко невъзпитано! " - казва досадната детегледачка Фрекен Бок от легендарния анимационен филм „Хлапето“ за неговия очарователен приятел Карлсон.
Може да чуете нещо подобно за детето си и то по най-невероятен повод, особено, ако сте на гости с палав малчуган, а домакините нямат деца. Да, не може да угодите на всички. Детето си има характер и не искате да го пречупвате. Но познаването на правилата за добро възпитание е задължително, също както да го научите да чете.

Ето прости истини, които възрастните трябва да обяснят и да демонстрират с с личен пример. Само така малчуганите ще запомнят правилата.

Ето ги е и тях.

1. Кажи „благодаря“ и „моля“.
2. Поздрави и се сбогувай (с връстници и възрастни).
3. Не прекъсвай този, който говори (особено по-възрастните). И ако все пак трябва да кажеш нещо важно и спешно, тогава е по-добре да започнеш с извинение: „Простете ми, че ви прекъснах, но.."
4. Потърси разрешение от възрастните в определени ситуации.
5. Не вземай чужди неща, без да питаш.
6. Не оценявай човек на висок глас и не го коментирай (изключения правят положителните оценки, но и те трябва да се поднасят тактично и деликатно).
7. Поддържай разговор, когато събеседникът попита: „Как си?“.
Детето трябва да бъде научено, че този въпрос е подходящо да се зададе на приятели и семейство и че не изисква прекалено подробен отговор. След това от учтивост, на свой ред то трябва да попита същото.
8. Почукай на затворената врата и влез само след отговор.
9. Покажете на детето основите на телефонния етикет: когато то се обади на някого, трябва да се представи и да попита дали е удобно да за събеседника му да говори в този момент .
10. Да отвори вратата пред възрастните хора и ги остави да вървят напред. Обяснете на момчето, че трябва да оставя момичетата (жените) да влязат първи.
11. Да не се блъска при влизане, например, в градския транспорт.
12. Да предлага помощ, когато е необходимо.
13. Да се ​​държи културно на масата, да се научи как да използва правилно приборите за хранене.
14. Да не говори с пълна уста и да използва салфетка, докато яде.
15. Да не се присяга през цялата маса, за да си вземе нещо, до което не достига, а да помоли тези, които седят по-близо да му го подадат.
16. Да приема всякакви подаръци с благодарност.
17. Да не говори грубо и да не ругае.
18. Да не дразни и да не нарича с прякори околните .
19. Да поиска прошка, когато ситуацията изисква това.
20. Да прикрива устата си с длан, когато киха и кашля, да не духа носа си публично, нито да си го чопли с пръст.

Списъкът може да се окаже и много по-дълъг, защото цял живот учим правилата на поведение.
Детето трябва да получи някакви основни насоки, след което и самото то ще разбере: да бъдеш учтив е нещо добро и приятно.
Възрастните ще трябва да проявят максимално търпение и любов.

В крайна сметка учтивостта предполага уважение към другите хора и това умение не може да се научи под натиск.
Изглежда странно, когато възрастен моли детето да не псува, но го нарича глупак (има и още по-груби и цветисти изрази). За съжаление подобно отношение се среща често.
„Постъпвай с другите така, както искаш те да постъпват с теб“ - това е правилото, което наистина работи.
Мона Василева