Снимка: Shutterstock
Скъпа 2019-а,
Пиша ти истинско писмо върху лист хартия, докато малката ми дъщеря гледа „Маша и Мечока“ на лаптопа ми. Не си спомням кога за последен път съм хващала химикалка. Дано успееш да разчетеш драскулките ми. Не знам коя е пощенската ти кутия, но вярвам, че написаното ще стигне до теб.
Скъпа 2019-а, все още не се познаваме, но искам да те помоля за няколко неща. Не са кой знае какво – нищо велико, грандиозно и значимо за човечеството, а само дреболии, важни единствено за нас – средностатистическите майки.
Бъди добра година – снизходителна и милостива! В къщата ми живеят две много палави и шумни деца (знам, че и в много други къщи е така), които постоянно разхвърлят и цапат, изяждат ми храничката и ми изпиват водичката, постоянно искат да им обръщам внимание и няма кой да дойде и да си ги прибере.
Понякога имам чувството, че домът ми денонощно се обитава от стадо разярени бикове и съвсем скоро ще пропаднем при съседите отдолу. Моля те единствено двете фурии (дъщерите ми) да са по-тихи, че вече не се издържа – вечер главата ми гръмва и не мога да си чуя мислите! Може пък да си купя тапи за уши?! Какво ще кажеш? Никак не е лоша идеята. С останалото някак ще се справя.
И ще съм ти истински признателна, ако у дома остава чисто и подредено за повече от пет минути. (Дръжките на вратите постоянно са лепкави и мазни. Все едно преди да отворят вратата, децата си мият ръцете с олио, а после ги пъхат в буркана със сладкото.)
Скъпа 2019-а, посрещаме те болни. На малката отново ѝ текнаха сополите и започна да кашля. (Да не забравяме, че тръгна на детска градина преди четири месеца.) Не е добро начало на отношенията ни, но се надявам с течение на времето, ако не да се сприятелим, то поне да се научим да живеем в мир.
По този повод те моля от името на всички средностатистически майки за по-малко кашлица, температура, запушени носове и висене пред лекарските кабинети. Вярвам в теб! Знам, че е във възможностите ти да ни избавиш от ада на висенето вкъщи цяла зима. Ако ли не, скъпа 2019, поне ни дай сили да изтърпим всичко това, без да полудеем, а ние ще инвестираме в повече червено вино.
Ще си позволя да поискам още няколко неща. Моля те да научиш голямата ми дъщеря да не си забравя домашните, шапката, шала и якето в училище, да спре да говори в час и най-вече да престане да дразни сестра си. Последното е жизненоважно за оцеляването ми.
Освен това научи ни и нас, родителите, по-малко да им се караме на тия деца и повече да ги слушаме. Те са по-мъдрите, а ние отдавна сме забравили важните неща. Научи ни на търпение и смирение! Имаме нужда.
Скъпа 2019-а, баницата не ми се получи за първи път – не знам какво означава това и дали означава нещо. От късметите ми се падна ЗАБАВЛЕНИЯ. Определено имам нужда. Не ми е ясно как ще стане, но ти си знаеш работата и ще намериш начин. За себе си ще бъда най-скромна – подари ми здрав сън и здрави нерви. Всичко друго си имам. А, и да не забравя… Ако може със съпруга ми да прекарваме малко повече време само двамата. Амин!
П.П. Скъпа 2019-а, знам, че и ти го знаеш, но все пак… Времето е крадец и мошеник. Все си мислим, че разполагаме с още и още, а истината е, че с всеки изминал ден остава по-малко. Каквито и равносметки да правим, всяка изпратена година ни оставя на минус. Времето, скъпа 2019-а, е най-голямата излюзия. Искам да го разрежа с нож, за да махна всяко бреме от него, но не може. И каквото е започнало днес, ще продължи утре, независимо дали ни харесва, или не.
Всяка година се разделяме с безброй излишни неща. Нека и тази бъде така! Нека си отидат и онези 5 килограма, които все не успявам да сваля. Прегръщам те, бъди добра година!
Ралица Найденова
Снимка: личен архив
Тя е филолог по образование и графичен дизайнер по професия, автор и съмишлник на проекта „Пощенска кутя за приказки“. И създател на интерактивната книга за деца „Приключенията на принцеса Точица“, майка на две дъщери, която се опитва да не се превърне в скучен възрастен.
