3-годишната ни дъщеря бие наред момчетата

„Тригодишната ни дъщеря постоянно бие момчетата. Щом се приближат да ѝ вземат някоя играчка, веднага ги удря в лицето или ги блъска. По-големите момчета, разбира се, не се поддават, но връстниците се оттеглят със сълзи на очи. И като родители трябва да се извиним.
Когато ѝ обясняваме, че не постъпва правилно, тя започва да ридае и да тропа с крак.
Това поведение е изненадващо, тъй като аз и съпругът ми сме спокойни хора, изобщо не обичаме конфликтите, а дъщеря ни е направо борбена. От една страна, поне някой се кара в семейството, от друга, това е притеснително. Какво да правим ", пита разтревожена майка.

Ето отговора на семейния психолог Анастасия Савина.

Важно е родителите да разберат, че много привидно негативни поведенчески реакции на малчуганите са напълно адекватни на тяхната възраст. Детето не се ражда научено и способно да контролира поведението си.
Едно тригодишно момиченце, очевидно, просто преминава през началния период на овладяване на контролни функции. Какво означава?

Децата действат така
Малките деца не умеят да общуват чрез реч, затова прибягват до жестове, блъскане и дори удари – така реагират. В повечето случаи това не е повод за притеснение за мама и татко.
Но се случва някои хлапета и дори тези в предучилищна възраст да се карат твърде често. Агресивната реакция става за тях основен или единствен начин на взаимодействие. Може би незрялата нервна система не им позволява да контролират импулсите си по начина, по който го правят връстниците им. Или пък е възможно датето да има нужда от помощ и да трябва да усвои нови социалните умения, за да контролира поведението си.

Как да предотвратим конфликт
Насърчавам родителите да обърнат внимание на своите реакции. Често в живота агресивното поведение се възнаграждава. Например, ако хлапето е палаво,  получава повече внимание. И то оценява агресивното поведение като ефективно. Но тъй като все още не знае каква е разликата между агресия и увереност, не разбира какво трябва да промени в поведението си.
Може да му го обясните чрез разиграване на различни сцени, в които агресивните реакции се заменят с конструктивен диалог.
Най-добрият начин да се справите с прекалено агресивните реакции е като ги предотвратите.
Много децата показват ясен модел на поведение: те са агресивни само у дома или само на обществени места, проявяват агресия следобед, когато са уморени или разстроени. Освен това много често стискат зъби, гледат сърдито или се клатят напред-назад, преди да се хвърлят с юмруци.

Снимка: Getty

Поведението на детето е предвидимо
Щом забележите това, най-простото нещо е да отведете детето на страни. Ако излезе извън контрол, то не може да направи нищо друго освен да се бори.
Не се карайте, покажете как да се справи. Ако проявите строгост, това само ще провокира още повече агресия. Най-вероятно, когато дъщеря ви порасне още малко,  проблемът ще изчезне. Тя ще има по-добри вербални умения и емоционална зрялост.

Защо едно момиче се държи агресивно към момчетата
Това може да се дължи на факта, че агресивните момчета получават повече внимание. Но те, както и агресивните момичета се нуждаят от помощ, за да научат социални умения и умения за решаване на проблеми.

Зтащо детето проявява агресия
Факт е, че ранната детска и предучилищна възраст е много изразителна, емоционална, импулсивна и ярка. Хлапета под 6 години могат да изпитват само една емоция и тя е силна. Тоест, ако дъщеря ви е възмутена и разстроена, че някой претендира за нейния обект на интерес, тя ще се бори този обект да остане с нея, ще го пази с всички сили и няма да може да оцени това, че наранява някого.
Същото важи и за извиненията. Поради възрастта си, тя все още не разбира причинно-следствените връзки, няма достатъчно развита емпатия.
Защо плаче и тропа с крака? Защото сега светът се върти около нея. И именно нейният свят е нападнат и някой нарушава баланса.

Как да помогнем
Добрата новина: възрастта от 3 до 4 години обикновено е пикът на агресия и на емоционални изблици. След това ще бъде по-лесно. Така че докато детето е малко и незряло, ролята на родителя е да бъдат “балансьор“ на на взаимодействията с околните.
Продължете да се извинявате вместо нея, но без да ѝ се карате. Просто коментирайте факта: „Виж, ти удари Митко. Леле, колко си ядосана. Сигурно си се защитавала. Но, ето виж, Митко го боли. Той плаче. Горкият Митко. Съжалявам, дъщеря ми беше ядосана."

Какво друго може да се направи
- Помогнете на детето да преживее т. нар. фрустрация (силно емоционално състояние поради невъзможност за задоволяване на потребността), описвайте на глас емоциите ѝ, така че дъщеря ви да разбере по-лесно какво се случва с нея .

- Научете я да изразява натрупаните емоции по по-приемлив начин: да тропа с крака, да бие възглавница, да крещи и т.н. Полезно е да играете ситуации и да четете тематични психотерапевтични приказки.
И най-важното нещо сега е просто да сте там и да ѝ помогнете да се справи със силните чувства.

Мона Василева